Синджън леко поклати глава и докосва с пръсти ръкава на палтото му.
— Не може да ти се излезе наглава. Не ти ли казах? Моите приятелки Елинор и Люси Уигинс, — те и двете са влюбени в теб. Те шепнат, кискат се по най-отвратителния начин и твърдят, че ще им се подгънат коленете дори само ако им се усмихнеш. — И след това момичешко признание тя добави: — Ти си роден водач, Дъглас, и се отличаваш в армията, така както се отличаваш и тук. А аз наистина видях Невестата девица.
— Надявам се да е истина. Колкото до тебе, прекаляваш с репите и с развратните гръцки драми. Дай на Елинор на Люси още някоя и друга година, и Райдър ще бъде този, който ще привлече техните въздишки.
— О, Господи — сбръчка вежда Синджън. — Трябва Райдър да обещае, че няма да ги прелъсти. Ще му бъде много лесно. Та те са толкова глупави. — Синджън млъкна, защото Дъглас очевидно отново се бе разсеял.
Той си мислеше, че е длъжен да защитава това, за което бе отговорен, както преди много години неговият предтеча барон Сандърли бе спасил Нортклиф от войските на Кръглоглавите и бе успял благодарение на превъзходното си лукавство да убеди Кромуел в лоялността на своето семейство, както по-късно и Чарлз Втори. През следващите поколения родът Шербрук бе продължавал да се рафинира в изящното изкуство на хитростта и лукавството, за да запази себе си и земите си непокътнати. Те бяха доставяли любовници с големи умствени и физически дарби на крале и министри, бяха се отличавали в дипломацията и бяха служили в армията. Носеше се слух, че кралица Ана била влюбена в едни генерал Шербрук, който бил по-малък син. В крайна сметка бяха се обогатили и запазили сигурността на Нортклиф.
Той тръсна глава и отстъпи назад от ръба на скалата. Наскоро бе имало буря и почвата под краката му не беше никак устойчива. Предупреди Синджън, след това отново бе погълнат от мислите си, докато седеше на голия камък.
— Те трябва да те оставят на спокойствие, Дъглас.
— Знам — не се и потруди да си даде вид на несведущ. — По дяволите, но те имат право и аз се държах като упорито копе… глупак. Трябва да се оженя и да направя дете на жена си. Едно от нещата, които научих в армията, е, че животът е по-чуплив и от крилете на пеперуда.
— Да, и твоето дете трябва да бъде бъдещият граф Нортклиф. Аз много обичам Райдър, както и теб, но той не иска тази титла. Всичко, което той желае, е да премине през този живот със смях и любов, а не да го прекара с управителя на имението, забил очи в счетоводните книги или изслушвайки оплакването на фермерите за това, че им текат покривите. Той не дава и пет пари нито за фукането и престижността, нито за колениченето. Райдър не е сериозна натура. — Тя се засмя, поклати глава и блъсна с върха на ботуша си скалата. — Така е, той не става за граф. Иначе е чудесен, разбира се.
— Какво, по дяволите, означава това?
Синджън само вдигна рамене.
В този момент Дъглас осъзна, че е взел решение, нещо повече — той вече знаеше за коя ще се ожени. Самият Райдър я спомена по време на срещата им. Момичето, в което бе влюбен преди три години, красивата и блестяща лейди Мелисанда, дъщерята на дук Беърсфорд. Тя го бе желала, бе плакала, когато той замина, и го обсипа с ругатни, нарече постъпката му предателство, но преди три години той бе призван в армията, призван да разгроми Наполеон и да спаси Англия.
Сега бе призван единствено да спаси Нортклиф и рода Шербрук. На глас той каза:
— Името и е Мелисанда и тя е на двайсет и една, дъщеря е на Едуард Чеймбърс, дук Беърсфорд. Запознахме се, когато беше на осемнайсет, но я изоставих, защото тогава нямах желание да се женя. По дяволите, бях се прибрал вкъщи само заради онази куршумена рана в рамото ми. Много вероятно е тя да се е омъжила отдавна и да е станала вече майка. Синджън, тя беше толкова красива, толкова смайваща и безгрижна, толкова жива, а зад нея стоеше името Чеймбърс, старо и благородническо, загубило от блясъка си по времето на нейния дядо. Преди три години имаше малка зестра, но аз не се интересувах от това. Тя можеше да дойде при мен единствено по ризата на гърба си. Е, брат й е също негодник и сега той внася нов аромат в Лондон с прахосничеството си. Той е развратен и пройдоха, проиграва всяка гвинея, до която се докопа. Навярно с него ще свърши коляното на Чеймбърс.
— Мисля за благородно от твоя страна, Дъглас, че не те е грижа за зестрата. Мама непрекъснато повтаря, че точно тя определя дали женитбата е сполучлива. Може би пък твоята Мелисанда те чака. Аз бих го направила. Възможно е никой да не я е взел за жена, защото няма пари, независимо от факта, че е дъщеря на дук и е красавица. Ами ако се е омъжила за някого, но сега е вдовица? Възможно е съпругът й да е бил достатъчно услужлив, да е починал и така да е решил всичките ти проблеми.