Дъглас се засмя на тези думи и кимна. Добре му беше, че може да изговаря мислите си и плановете си пред Синджън. Да, той харесваше Мелисанда, намираше нейното безгрижно поведение за очарователно, а умните и ходове интригуващи. Той бе желал да я отведе в леглото си, бе искал да я види разрошена как му шепне нежности, а в очите й свети обожание към него.
— Ако Мелисанда е все още свободна — каза тихо Синджън, — тогава ти няма защо да се тревожиш, че ще прахосаш време в Лондон, за да търсиш друго подходящо момиче.
— Имаш право. — Той стана и изтупа брича си. — Ще пиша веднага на дук Беърсфорд. Ако Мелисанда с все още неангажирана — Господи, това звучи, сякаш говорим за състезателна кобила, — е, тогава, аз бих могъл да замина веднага за Харогейт и да се венчая за нея на място. Мисля, че ще я харесаш, Синджън.
— Ще я харесвам, ако харесва на тебе, Дъглас. Мама няма да я одобри, но това няма значение.
— Права си. Знаеш ли, че тя единствена не ми опява да се оженя и да осигуря наследник?
— Това е, защото не желае да преотстъпи никому властта си на господарка на Нортклиф. Наследствената къща на Шербрук е очарователна, но тя я презира.
— Понякога ме ужасяваш, моето момиче, наистина. — Той докосна разветите й от вятъра коси, след това обгърна брадичката й в широката си длан. — Ти си облагороден сорт.
Тя прие спокойно тази проява на обич и каза:
— Знаеш ли, Дъглас, чудех се защо Невестата девица ни навести точно сега, но ми се струва, че има смисъл. Мисля, че се появи, защото е знаела, че ти възнамеряваш да се жениш. Може би появяването й е поличба, навярно тя се опитва да предупреди теб или твоята Мелисанда за нещо, което ще те сполети, ако не внимаваш.
— Глупости — отбеляза граф Нортклиф. — Обаче ти си великолепна, въпреки че си с прекалено развинтено въображение.
— А, Синджън, ще ти отговоря: „Смири се, смири се вече, неспокоен дух!“
— Понякога си много труден. Дъглас.
— Цупиш се, защото по-добре от тебе познавам Шекспир, нали?
Като израз на доброто си настроение тя го наръга в ръката.
— Ти си твърде земен, Дъглас, но може би ще се промениш след женитбата.
Дъглас си помисли за огромната страст, на която планираше да се наслади, когато отведе в леглото си Мелисанда.
— Понякога, моето момиче — каза той глупаво усмихнат, — ти си приятно схватлива.
Графът не бе намръщен, когато се върна в Нортклиф Хол. Всичко щеше да се нареди. Той бе наследил необяснимия Шербруков късмет, както го бе имал и всеки първороден син от рода Шербрук през последните неизброими поколения. Този късмет никога не му бе изневерил и Дъглас нямаше да бъде спохождан повече от тревоги.
Той спря до сестра си в преддверието, когато майка им, лейди Лидия, връхлетя с настоятелното искане Джоун незабавно да смени тези крайно отблъскващи дрехи и да се опита, поне да се опита да заприлича на млада лейди, напук на всички пречки, които Дъглас и братята му — а те положително насърчават глупавото момиче — поставят по пътя й.
— Разбирам, че очакваме гости, мамо? — попита Дъглас, след като отпрати Синджън със съучастническо намигване.
— Да и ако Олджърнонови… Алмърия е такава педантка, знаеш я! Ако види това дете в брич и с коса като — Тя се запъна…
— Като Медуза, мамо — каза бързо Синджън.
— Една отвратителна вещица от една от прашните ти книги, осмелявам се да кажа. Ела, Джоун. О, Дъглас, моля те, въздържай се да наричаш сестра си с това абсурдно име пред Олджърноновн.
— Знаеш ли, че Алджърнон означава „бакендбардовите“? Това е било прякор на Уилям дьо Пърси, който носел брада, когато всички други джентълмени били гладко обръснати и той…
— Достатъчно! — тросна се очевидно раздразнена графиня Нортклиф, благородната вдовица. — Стига с остроумията, млада лейди. Непрекъснато ти повтарям, че джентълмените не харесват умните жени. Те ги нервират и потискат собствените им умствени способности. Това именно ги кара да посягат към бутилката с бренди. Или бягат в игралните домове. Освен това не желая повече да чувам това глупаво Синджън. Името ти е Джоун Илейн Уинтроп Шербрук.
— Но на мен ми харесва Синджън, мамо — каза момичето и почувства как ръката на майка й се стяга болезнено около ръкава на ризата. — Райдър ми го измисли, когато бях на десет години.