— Но, господарю, така нейна светлост ще изглежда от провинцията! Това е последната мода от Париж!
— Един инч — отново каза негова светлост. — Вдигнете го с едни инч.
— Може ли да видя? — мило попита Александра.
— Разбира се — каза Дъглас, хвана я за ръката и я дръпна до себе си. — Съгласна ли си, че тази рокля много ще ти отива?
Тя погледна роклята и ахна. Беше прекрасна.
— Какъв цвят имаш предвид?
— Бледозелено с тъмнозелена гюла.
— Не искам да изглеждам от провинцията.
Мисис Плак въздъхна с облекчение.
— Добре. Тогава няма да пипам деколтето.
— Не — каза Дъглас. — Искам хората да й се възхищават, но не искам да я гледат втренчено.
Александра се усмихна, без да продума. Погледна устата му и очите й потъмняха. Обичаше устата му, обичаше да я усеща върху своята; видя, че той стисна ръце. Обичаше силата на ръцете му, безумието на устата и ръцете му, когато я докосваше, когато ставаше див, необуздан и без задръжки, когато тя се превръщаше в най-важното нещо на света за него.
— Престани — тихо каза той.
— А-ха — каза Синджън, като се прозяваше с широко отворена уста. — Смятам, че направи добър избор, братко. А сега не мислиш ли, че можем да отидем да купим на Александра и още нещо?
— Ти ще останеш да ти вземат мярка за твоята рокля, Синджън. Аз я избрах и мама я одобри. Не, не се опитвай да ми благодариш…
— Щях да ти се карам за това своеволие! Искам сама да избирам роклите си.
— Много си млада, много си зелена. Недей да спориш с мен. Ще те видим с Александра по-късно. Благодаря, мисис Плак. Не забравяйте, един инч.
— Знаеш ли, наистина прояви своеволие — каза Александра на съпруга си, докато вървяха към конюшните.
Дъглас, обут в панталони от еленова кожа, пропъди една муха от бедрото си.
— Ти имаш нужда от това, както и наглата ми сестра. — Продължи да върви и без да я погледне, каза, но вече с тих глас: — Когато се върнем в Хол, отново ще те заведа при онзи очарователен поток. Стигнах до извода, че спалните с големи легла ме карат да губя разсъдъка си и верния си усет. Да, по-скоро мястото, а не ти, ме прави груб и нетактичен. Ще отидем до потока и аз ще запазя самообладание. Ще съблека дрехите ти, ще те сложа да легнеш по гръб, ще те докосвам, ще целувам гърдите ти, ще те галя между краката, ще се усмихвам и ще ти говоря, докато те милвам. Може да обсъдим положението в Неапол от гледна точка на Наполеон и на роялистите. И аз ще съм блестящ, защото вниманието ми ще е насочено към думите ми, а не към тялото ми. Все повече ще се контролирам, разумът ще ръководи действията ми. След това, когато реша, че ми се иска да продължа с теб, ще го направя бавно, ще направя всичко както следва, всички неща, който досега все нямах време да направя. Да, непременно ще отделя повече време, а тя ще викаш и пищиш, докато не пресипнеш. И ще бъдеш много доволна, че съм истински джентълмен, щом правя всичко това.
Тогава той се обърна и я погледна. Изглеждаше удивена и изпълнена с недоверие, а лицето й бе болезнено зачервено. Той се разсмя.
— Ще можеш да викаш високо колкото си искаш. Наоколо няма да има никой освен няколко патици и птици. Да, харесва ми да те слушам как викаш посред бял ден, как слънцето осветява лицето ти, а аз те притискам в топлината на земята.
Тя го смушка в корема, а той се разсмя още повече. Искаше да му каже, че може да е колкото иска необуздан, но се поколеба и тогава той каза:
— Ще ти доставям още по-голямо удоволствие, щом отново стана отличен любовник.
Тя се зачуди дали това изобщо е възможно.
Във фермата Брандърлей те намериха тригодишна арабска кобила, чийто баща беше расов кон. Беше буйна, с мека уста и дълъг гръбнак, черна като нощта, с бяла звезда на носа. Опита се да ухапе Александра по рамото, Александра се дръпна навреме и тогава кобилата я смуши с нос по брадичката. Беше любов от пръв поглед.
— Така ще я кръстя — каза Александра, като започна да подскача от радост до Дъглас, щом той уреди покупката с мистър Кримптън. Завързаха новата кобила за задната част на кабриолета.
— Полунощ? Чернушка?
— О, не, това е банално, а сам знаеш колко много трябва да се пазим от подобно обвинение!
Той й подаде ръка да се качи в кабриолета, след това заобиколи, седна на мястото си и подвикна на коня.
— Е? — отново попита той след малко.
— Ще се казва Колин.
— В нея няма ирландска кръв.
— Знам. Тя е чиста порода.
Той се усмихна. Почувства се великолепно. Подкани коня да върви по-бързо. Искаше да стигне до потока и да докаже, че е любовник, които отлично се владее. Докато караше, изброи наум съвсем логични аргументи за нахлуването на Наполеон в Неапол. Почти забрави, че тя седи до него. Беше чудесно. Отново бе старият Дъглас.