ОСЕМНАДЕСЕТА ГЛАВА
Тайсън Шербрук стоеше висок и горд като петел и с почтителен поглед каза на Александра:
— Бих искал да представя Мелинда-Беатрис Хардести. Снаха ми, лейди Александра.
Значи това бе благочестивата млада жена с плоски гърди и глуповата усмивка, която Синджън ненавиждаше. Алекс се усмихна.
— Очарована съм, мис Хардести. Тайсън ни е говорил толкова много за вас. Надявам се, че ще прекарате една приятна вечер.
Мелинда-Беатрис знаеше цената си, но въпреки това бе малко свита в присъствието на една графиня, макар че изглеждаше не повече от месец по-голяма от Алекс. Направи грациозен реверанс и предвзето каза:
— Благодаря, мадам.
— Уверена съм, че вие и Тайсън ще се наслаждавате на танците.
— Мистър Шербрук попита мама дали може да танцувам с него. Тя естествено отказа, защото все още не съм излизала в обществото.
— Жалко — каза Алекс. — Вместо това може би ще играете на карти…
— О, не, мадам. Това никак няма да е уместно и мама ще се разтревожи. Мама казва, че само нехранимайковците играят на карти.
— Ами — каза Александра, като стрелна с измъчен поглед понесения от любов Тайсън — може би вие и мистър Шербрук може да излезете един след друг в градината. Вечерта е топла, така че скъпата ви майка без съмнение няма да има нищо против, а съвсем наблизо има толкова много възрастни хора, които ще пазят доброто ви име.
— Да, това ми харесва — каза мис Хардести. — Ако мама не възрази.
— Каква глупачка — каза Дъглас, докато наблюдаваше как брат му отведе мис Хардести. — Надявам се, че на Тайсън ще му мине. Слава Богу, той скоро се връща в Оксфорд. — Отново погледна жена си, чието деколте бе повдигнато само с половин инч, и се намръщи. Случайно бе дочул как Синджън се присмива на това. Не каза нищо обаче, защото, когато Александра влезе в салона, той бе погълнат в мисли колко прекрасна изглежда тя и не можа да каже нищо. Зеленото правеше кожата и кадифена и бяла като корема й, косата и, гъста и по-червена от греха, бе изкусно вдигната на върха на главата, а няколко лъскави кичура се спускаха на раменете й. Видя богатото изобилие от бяла плът и усети как започна да трепери.
— Хайде да танцуваме, иначе може да се изкуша да пъхна ръка между гърдите ти.
— Добре.
— Добре какво?
Тя прелъстително го погледна.
— Което предпочиташ, Дъглас.
Той започна да се бори със себе си. Александра се опита да сдържи смеха си. Докато той се бореше, тя с голяма гордост и облекчение огледа балната зала, весело окичена със сини, бели и златни драперии. Във всеки ъгъл и на всяка маса имаше саксии с цветя и големи букети, ароматно ухаещи на топлия вечерен въздух. Танцуваха най-малко петнадесет двойки, а други тридесет стояха прави или седяха около дансинга. Всички бяха приели поканата с изключение на сър Джеймс Евъртъп, който прояви лошо възпитание и умря същата сутрин. Всичко беше съвършено, тя бе помогнала във всички приготовления. Храната беше в изобилие, а леля Милдрид заяви, че пуншът с шампанско е достоен дори за най-капризните жени. За първи път Александра се почувства истинска господарка на Нортклиф Хол. Чувството беше опияняващо и на нея много й хареса. Свекърва й малко се ядоса на някои от заповедите й, но поне пред нея не ги оспори. Да, доказа, че дори в такива случаи може да се справя със свекърва си.
Потърси Мелисанда, същинска принцеса, понесла се в танц с млад мъж, които сякаш бе готов всеки миг да се свлече без дъх в краката й.
Дъглас, приключил да се бори със себе си, каза с нотка на възмущение в гласа си:
— Нима се опитваш да ме дразниш, Александра?
Тя се усмихна:
— За какво говорехме? Много се забави с отговора. Да, ти избра това, Дъглас. Твърдиш, че аз изпитвам към теб само похот. Добре тогава, тъй като си по-голям от мен и с много повече опит, предполагам, че си прав. Вече приемам това, че се взираш в гърдите ми и изпитваш само похот. Сега аз се взирам в устата ти и трябва да знаеш, искам да те целуна, да те почувствам с ръцете си, да те почувствам целия, а най-много ми се иска да те галя по корема и по-долу, ти си толкова горещ, изпълнен с живот, гладък. Всичко това е похот. В крайна сметка ти ми каза за бъда разумна, а така също, че си мъж с богат опит във всичко затова, да, това е похот — Погледна го лукаво и протегна ръка. — Ще танцуваме ли, господарю?
Дощя му се да й удари плесница.
Дишаше тежко. Виждаше как белите й ръце го галят по гърдите, как пръстите й притискат корема му, как се извиват в милувки около него и мускулите му се свиха.
— Отивам в стаята за карти — каза той, бързо кимна и я остави.
Александра се усмихна. Нека сърба, каквото си е надробил, помисли тя. Нека вярва, че тя изпитва към него само скъпоценната му похот.