Видя, че лейди Джулиет се забавляваше. Беше се настанила с обкръжението си далеч от Мелисанда. Смееше се доста много и шумно, но на Александра й беше все едно. На следващата сутрин девойчето си отиваше.
Когато Холис прошепна на ухото и, че вечерята е готова за сервиране, тя се удиви колко бързо бе минало времето. Тони я заведе на вечеря, а Дъглас придружи Мелисанда. Джулиет се бе облегнала на ръката на един безумно влюбен местен кавалер, който, преди да я види, надълго и широко се оплаква от подаграта си.
— Дъглас все още е възбуден — каза Александра на Тони, като забоде с вилица една хапка вкусна пирожка със сьомга. — И то защото накрая се съгласих да кажа какво изпитвам с него, или по-скоро не изпитвам към него.
— Само похот, хм?
— Да. Наду се като надменен кардинал и отиде в стаята за карти. Майка му не е доволна от него. Тя, разбира се, обвинява мен, че той не изпълзява дълга си. Изкушавам се да й кажа защо точно не го прави. Кълна се, това ще я накара да види Дъглас в различна светлина.
— Теб също, безсрамнице.
Алекс се засмя:
— Вярно, но почти си струва да видя израза на лицето й.
— Бременна ли си вече?
Тя остави вилицата си.
— Боже Господи. Нямам представа. За Бога, Тони, не бях помислила за това. Бременна. Защо изобщо ми зададе този въпрос?
— Чух старата дама да говори за това с леля Милдрид. Надява се, че ще изпълниш дълга си преди края на годината, защото на първо място това е единствената причина, поради която Дъглас искаше да се ожени. Скъпоценният наследник, нали разбираш.
Тя го погледна решително.
— Предполагаш, че ако до една година не родя скъпоценния наследник, Дъглас ще ме изхвърли и ще се опита да се разплоди с друга жена?
— Говориш, сякаш става дума за развъдна ферма. Не, не се съмнявам, че Дъглас ще продължи решително да се опитва. — Тони въртеше в ръка една филия хляб и накрая каза: — Знам, че ти е трудно да повярваш, но е истина. Откакто се помня, никога не съм виждал Дъглас да загуби самообладание. В битките той беше хладнокръвно копеле, никога не губеше кураж, никога не изпускаше от поглед целите си, никога не забравяше подробност, която впоследствие би могла да промени нещата. Той беше добър, Алекс, много добър; никога не си изгубваше ума. Хората му го боготворяха, защото знаеха, че могат да му имат доверие. Той никога нямаше да ги разочарова.
Виждал съм го толкова ядосан, че всеки друг на негово място би избухнал от напрежение, но не и Дъглас. Естествено не съм го наблюдавал как се е държал с жени в леглото в миналото, но мъжете са си мъже, ние обсъждаме някои неща и в миналото това за него винаги бе нещо като игра. Радва се, когато една жена се самозабрави от това, което той прави с нея; доставя му удоволствие да контролира, да определя темпото, сам да решава кога и какво ще се прави. Ти съвсем го шашардиса. Той е като замаян. Намирам всичко за много забавно. Освен това, Алекс, мисля, че начинът, по който се държа с него тази вечер, бе много сполучлив. А, иска ми се да остана, за да видя падението му.
— Падение. Не ми хареса тази дума.
— Изкачване надолу тогава. Да видя как приема факта, че харесва много жена си както в леглото, така и извън него и че съвсем не е лошо да си луд по своята съпруга.
— Знаеш ли, ако някой случайно ни чуе, ще ни изпрати в онзи ужасен Ботъни Бей. Никога дори и през ум не ми е минавало това, за което сега открито си говорим — тя се усмихна. — Дъглас не знае какво е сдържаност, какво е срам…
Тони хвана ръката й и я целуна през смях. Хвърли поглед на Дъглас и видя, че братовчед му се мръщи, а очите му кръвожадно блестят. Ако не се лъжеше, красивите очи на Мелисанда не само блестяха кръвожадно, те сякаш бяха готови да разкъсват. Беше изключително доволен. Никога нямаше да забрави как се любиха в градината. Даже се надяваше Мелисанда да е забременяла. Тя наистина го заслужаваше.
— А, ще бъде жалко да изпусна част от драмата.
Александра се засмя.
— Продължавай в същия дух и няма да останеш жив, за да видиш останалата част от драмата.
Вечерта завърши в два часа сутринта. Александра все още бе много развълнувана, за да се чувства уморена, но светлолилавото перо в тюрбана на свекърва й бе рязко клюмнало наляво; леля Милдрид вече не тактуваше с крака в ритъма на музиката; чичо Албърт леко хъркаше до една саксия с палма. Когато гостите започнаха да се разотиват, Дъглас, забогатял с петстотин лири, се появи от стаята за карти и застана до жена си.
— Ти имаше голям успех — каза той, — но все пак не ми харесва как гърдите ти стърчат напред.
— Мисля, че ти също имаше успех, Дъглас, особено с тези черни три четвърти панталони, който очертават бедрата ти и хм, да, останалите части. Предполагам, всички дами са забелязали колко си надарен като мъж. — Тя веднага се обърна и заговори на сър Томас Хадести и съпругата му, като започна да им прави комплименти за прекрасната им дъщеря Мелинда-Беатрис, а в същото време смигваше на Тайсън, който се навърташе наоколо. За нейна изненада сър Томас, застана с отпусната в захлас уста, задържа ръката и прекалено дълго. Докато се сбогуваха, Дъглас стоеше като вцепенен, сякаш беше глътнал бастун.