— Млък! — каза нищо неподозиращата бъдеща бивша господарка на Нортклиф. — Ти не си свети Джон, нито си света Джоун… Синджън е мъжки прякор. Боже мой, ти получи това нелепо прозвище само защото Тайсън реши, че си Жана д’Арк…
— И тогава — продължи Дъглас — той реши да я измъчва и така тя се превърна в Сейнт Джоун, или Синджън.
— Както и да е, няма да го търпя повече!
Дъглас не каза нищо. Той самият едва ли си спомняше, че истинското име на сестра му е Джоун, и предположи, че на майка му ще й се наложи още дълги години да чува само Синджън.
Дъглас отиде в библиотеката, за да напише и изпрати писмото си до дук Беърсфорд. Нямаше да споделя плановете си с никого, докато дукът не покажеше своето одобрение. Разбира се, и Мелисанда. Имаше доверие в Синджън, тя щеше да си мълчи. Осъзна, че бе склонен повече да се довери на малката си сестра, отколкото на братята си. В края на краищата тя никога не се напиваше. Той харесваше името Синджън, но се колебаеше дали да се противопостави на майка си. Някои от нейните привички го отвращаваха. Понякога бе лоша и злобна както със слугите, така и с децата и съседите си. Интелектът й беше разреден като супа от костенурка, самата тя бе пълна и с розови бузи, къдриците й бяха наредени стегнато като наденици около лицето й и имаше поне тройна брадичка. Говореше непрекъснато за дълга си, за бремето да отгледаш четири деца. Не беше сигурен дали я обича, тъй като понякога тя беше нетърпимо досадна. Знаеше, че баща му трудно я изтърпяваше, така му беше казал самият той, преди да умре.
Беше ли Синджън права? Наистина ли майка му оставаше настрани от женитбената буря, защото не искаше бъдещата му съпруга да й отнеме юздите, с които управляваше имението? Той се опита да си представи, че Мелисанда жадува да надзирава Нортклиф и ще поиска от майка му да й предаде ключовете, но подобно нещо не успя да се оформи в представите му. Вдигна рамене, това нямаше значение.
И какво лошо имаше в един простичък прякор като Синджън?
ТРЕТА ГЛАВА
Клейбърн Хол, Уедърби
Близо до Харогейт, Англия
— Не е за вярване, татко — каза най-сетне Александра с изтънял от напрежение глас. Тя сякаш не можеше да откъсне поглед от листа, който баща й отново сложи на бюрото си. — Сигурен ли си, че самият граф Нортклиф иска да се ожени за Мелисанда? Дъглас Шербрук?
— Да, напълно — каза лорд Едуард, дук Беърсфорд. — Бедният глупак.
Той поглади с дългите си пръсти писмото, после отново го прочете на глас на най-малката си дъщеря. Когато свърши и я погледна, тя за миг му се стори някак разстроена. Изглеждаше бледа, но това може би се дължеше само на ярката слънчева светлина, която струеше през широките прозорци на библиотеката.
— Сестра ти сигурно ще изпадне във възторг, особено след като Огълторп не се представи на ниво преди четири месеца. Това ще подейства като истински балсам на наранената й гордост. Да не говорим, че самият аз бих прегърнал Нортклиф и поплакал на рамото му. Божичко, ами нали парите, които предлага, ще ме спасят, да не говорим за щедрите и великодушни условия.
Александра погледна неравния нокът на палеца си.
— Мелисанда ми каза, че още преди три години отказала на Дъглас Шербрук. Как ли не я молил, разправяше тя, по според нея бъдещето му било твърде несигурно, макар че бил наследник на графа, тъй като в края на краищата баща му бил още жив и настоявал Дъглас да остане в армията и да се сражава. Можело да го убият и тогава тя нямало да получи нищо, защото брат му щял да вземе титлата граф след смъртта на бащата. Мелисанда каза също, че да си бедна съпруга е много по-различно от това да си красива, но бедна девойка.
Дукът изсумтя и повдигна тъмните си вежди.
— Значи така ти каза, Алекс?
Александра кимна, после се отдалечи от баща си. Приближи се до широките прозорци, чиито завеси бяха дръпнати винаги независимо от сезона и времето, тъй като дукът обичаше да се наслаждава на великолепната гледка. Жена му непрекъснато недоволстваше и се оплакваше, че обюсонският килим ще избелее от яркото слънце, а Господ бил свидетел, че нямало пари да го сменят. Това за парите дукът често й го повтаряше и запушваше уши за кресливите й нападки.
Алекс заговори бавно:
— Значи Дъглас Шербрук е станал граф Нортклиф и иска да дойде и да се ожени за нея?
— Да. Дадох съгласието си и смятам веднага да се споразумеем. Слава Богу, той е заможен. Шербрукови винаги умно са използвали парите си и никога не са разхищавали имоти. Съюзите, които са сключвали, са увеличавали богатствата в хазната и авторитета им. Разбира се, женитбата с Мелисанда няма да му донесе и пукнат грош. Всъщност той трябва да ми плати добре за нея, и то много добре… Задължен е наистина добре да се грижи за нея заради великолепните шансове, който тя имаше досега да бъде омъжена за друг. В защита на сестра ти ще кажа, че достойнствата й не отстъпват на гордостта й.