— Какво искаш? Защо си дошла?
Фигурата отново не помръдна.
— Знам, че се казваш Дева Невяста, защото убитият ти съпруг е бил убит, преди да му станеш съпруга. Но аз не съм девица. Моят съпруг не е умрял. Защо си дошла?
Тогава фигурата издаде мек, гърлен звук и Александра едва не скочи от леглото от страх.
Изведнъж разбра всичко, сякаш фигурата бе проговорила. Разбра защо е дошла.
— Искаш да ме предупредиш, нали?
Фигурата леко трепна, а светлините и сенките се усилиха.
— Безпокоиш се, че ще ми се случи нещо? Фигурата заблестя с мека светлина и изведнъж Александра се усъмни дали това е тя или не беше тя… или пък беше? Започна да я обзема паника, вече се досещаше за намеренията на призрака. Това бе лудост.
— Какво, по дяволите, става тук? Александра, с кого говориш?
Фигурата потръпна, издаде мека, блестяща светлина и след това просто се стопи в ламперията.
Дъглас влезе през общата врата. Беше съвсем гол.
— Няма нищо. Просто забавлявах любовника си. Но ти го прогони.
Не разбра, че гласът й трепери, сякаш всеки момент ще я бутат в пропаст, но Дъглас усети това. Премина стаята и я погледна за миг, преди да легне до нея. Притисна я плътно до себе си, усети как тялото й потръпва и я задържа така.
— Няма нищо, сънувала си кошмар, нищо повече. Само един кошмар.
— Господи — каза накрая тя със заровено в рамото му лице. — Не беше сън, нито кошмар. Кълна ти се. Боже, Дъглас, аз не само я видях, но и говорих с нея. Започнах да мисля, че я разбирам.
— Било е сън — твърдо каза той. — Този проклет призрак е плод на въображението. Сънувала си я, защото не съм бил тук да те любя до изтощение.
— Ти си я виждал, нали?
— Не, разбира се. Аз не съм празноглава глупачка.
— Виждал си я, не ме лъжи, Дъглас! Кога? При какви обстоятелства?
Той я целуна по слепоочието и я прегърна по-силно, като притисна лицето й до рамото си. Когато тя отново заговори, топлият й дъх галеше плътта му.
— Казах й, че не съм девица и че ти не си умрял, попитах и защо е дошла. Тя ме предупреждаваше, но не съм сигурна дали точно аз съм в опасност, може би не, но тогава ти влезе и тя си отиде.
— Да, представям си. Тя се е понесла във въздуха и е изчезнала, а булото й романтично се е развявало около нея.
— Искам, да знам ти кога си я виждал.
Дъглас отново целуна слепоочието й, но мислите му се върнаха към онази нощ, когато Александра избяга от него и въпреки това той я чу да плаче тук, вътре, влезе и я видя, не беше Александра, а тя, този проклет призрак. Той поклати глава.
— Не — каза той. — Не.
Тогава настръхна.
— Боже мили, разбираш ли, че аз не се нахвърлям върху теб? Не съм те обърнал по гръб? Всъщност разговаряме най-малко от три минути и сме голи и…
Тогава тя обърна лицето си, той усети топлия й дъх върху устните си и я целуна.
— По дяволите — каза той и бързо прокара ръце надолу по гърба й, за да хване ханша й, обърна се с лице към нея, а членът му, твърд и дебел, опря корема и. Ръцете й се увиха плътно около шията му и тя започна силно да го целува. Беше трудно, но успя да свали нощницата й.
Дишаше тежко и бързо и когато разбра, че ще стане по-бързо, отколкото мислеше, вдигна крака й и проникна в нея. Тя се задъха от изненада и удоволствие, и след това започна да стене, защото ръцете и пръстите му галеха женската й плът, а устните му горяха върху гърдите й.
— Дъглас — каза тя и със сподавен вик стигна до оргазъм.
Той я обърна по гръб, за да проникне до дъно в нея, и когато тя приповдигна хълбоците си, за да го поеме по-дълбоко, той извика, изопна се върху нея, накрая тежко се заби и изхвърли семето си в нея.
— О, Дъглас — прошепна тя на шията му. — Тя сякаш се носеше във въздуха.
— По дяволите. Тя не е била тук, било е глупав сън. Поддала си се, защото не съм бил с теб, като тоник, преди да заспиш. Тази вечер повече няма да видиш този проклет призрак. Сега мълчи — той и придърпа върху себе си и оправи одеялата. — Ще мислиш само за мен. Разбра ли?
— Да — отвърна тя и целуна шията, ухото и рамото му. — Само за теб и чудесната похот, която ме караш да изпитвам. Нали е хубаво, че сутринта заминаваме за Лондон? Може би тя се опитваше да ми каже именно това. Има още толкова много мъже, към които ще изпитвам похот.
— Забавна си като цирей на задник.
Тя се засмя и го целуна зад ухото.
Дъглас се взираше с мрачно лице в тъмнината, докато ръцете му я милваха надолу по гърба и обхванаха хълбоците й… Накрая заспа, като усещаше дъха й на шията си, гърдите й се притискаха в неговите, сърцето й туптеше спокойно и ритмично до неговото.