Защо баща й настояваше тя да учи италиански? Нямаше никаква полза. Ах, жената изглеждаше така сериозна, така съсредоточена, така погълната от Дъглас. Коя е тя? Дъглас беше ли й купувал дрехи? Тя награда ли му предлагаше?
В този момент Дъглас се обърна и Александра се дръпна зад една завеса, която закриваше малка ниша. В нея някаква двойка страстно се целуваше и Александра бързо каза:
— О, моля да ме извините! — а след това избяга. Беше се запознала с около петдесет души, но не си спомняше нито едно име я се чувстваше съвсем сама. Видя лейди Ранлей, но тази добра дама усилено разговаряше с един джентълмен с перука, който изглеждаше много важен и малко пийнал.
Тъй като нямаше друг избор, Александра застана на края на дансинга и наблюдаваше двойките, които танцуваха очарователен менует. Танцуваха безупречно, всички бяха красиви, богати и изтънчени и тя се почувства като чужда, като провинциалистка, облечена в рокли, чието деколте бе с половин инч по-високо от другите. Всеки миг щяха да се обърнат, да започнат да я сочат и да викат; „Мястото й не е тук! Изхвърлете я.“
— Мога ли да си позволя дързостта да мисля, че вие сте изгубено агне, което си търси мил пастир?
„Интересен начин да заговориш някого“, помисли Александра, когато се обърна и видя джентълмена, произнесъл тези думи. Бе висок, добре сложен, с безукорно чиста риза и много руса коса. Може би беше най-много на двадесет и пет години, но в очите му, много тъмносини, прозираше толкова мъдрост, съпроводена с нещастие и цинизъм, че създаваше впечатление на по-възрастен. Според нея беше хубав, наистина изглеждаше ослепителен във вечерния костюм, но блясъкът в очите, издаващ твърде много познания, я смущаваше. И сега той предлагаше да и стане мил пастир?
— Съвсем не съм се изгубила, сър, но все пак много мило от ваша стана, че се интересувате.
— Вие сте малката сестра на Мелисанда, нали? Една от дамите ми каза за вас.
— Да. Вие познавате сестра ми?
— О, да. Тя е много очарователно, възхитително създание. Вярно ли е, че се е омъжила за Тони Париш, лорд Ратмор?
Александра кимна.
— Беше любов от пръв поглед. Скоро ще дойдат в Лондон.
— Предполагам, че Тереза Карлтън няма много да се зарадва, щом чуе кой го е грабнал. А, вие не знаете, така ли? Той беше сгоден за нея, после годежът се развали. Той не каза нито дума, просто напусна Лондон. Тереза пусна слух, че не го иска за съпруг, защото се оказал много старомоден, с ограничено мислене. А, простете ми, мила. Аз съм Хидърингтън.
— Не, не знаех. Приятно ми е да се запозная с вас, сър. Това, което тази дама е казала за Тони — ако го познавате, сигурно знаете, че са празни приказки. Тони ограничен? Това е нелепо. Познавате ли съпруга ми, Дъглас Шербрук?
— Значи това също е истина. Всеки познава Шербрук, или Норт, както го наричат много от приятелите му от армията. Той е човек, който не може лесно да се забрави. Бих искал враговете ми да са такива. Всъщност никой не повярва на Тереза. Не, Тони не е ограничен човек.
— Много е забавен и със сестра ми се разбират добре. Много са влюбени.
Той вдигна рамене, като внимателно се взираше в нея.
— Според мен странната сте вие, мила. Омъжили сте се за Дъглас Шербрук. Изглеждате наистина сърдечна и много весела, но ако трябва да сме искрени, вашият съпруг е студен човек, строг и суров.
— Моят съпруг студен? За един и съши човек ли говорим, сър? Студен? Много странно — Александра се засмя.
— Бичъм, за мен е изненада да те видя — ловко се намеси Дъглас в разговора между мъжа и Александра.
Тя каза, мръщейки се на съпруга си:
— Мислех, че се казва Хидърингтън.
Дъглас беше разгневен на младия човек, който въпреки всичко бе изпечен развратник. И това куче имаше нахалството да флиртува с жена му. Каза:
— Това е лорд Бичъм.
— Хидъригтън е фамилното ми име — каза той и я погледна приятелски. — Моите поздравления, Нортклиф. Тя е очарователна. Много е различна от сестра си. Особена, бих казал. Чувам, че започват да свирят кадрил, а аз съм обещал да танцуваме на мис Данвърс, която се смята за самата прелест и благоразумие. Съмнявам се, че е достойна да си губиш времето с нея, Нортклиф.
— Не, не е — каза Дъглас.
Хидърингтън успя леко да се усмихне.
— Съмнявам се, че е достойна и за мене.
— Стой настрана от този човек — каза той на Александра, докато тя се взираше след барон Бичъм, който бавно отиваше към мис Данвърс. — Говори се, че вдига до главата полата на една жена още преди да е научил второто й име.
— Толкова е млад.
— Само с две години е по-млад от мен. Но ти си права. Има странно минало. Стой настрана от него.
— Сигурно отлично знае как да се държи и има дълбока кесия, за да има такъв успех на тази крехка възраст.