— Не е смешно, Александра. Не ми харесва как те гледаше. Стой настрана от него.
— Много добре, ще стоя настрана от него, ако ти стоиш настрана от онази френска развратница, която беше сложила ръка на ръкава ти и на практика говореше в устата ти.
— Каква френска… — Той се намръщи. — Не ръкомахай толкова свирепо. Виждам всеки инч от бялата ти плът до кръста. Ще накарам да повдигнат това проклето деколте, преди пак да облечеш тази рокля.
— Няма да ме забаламосаш, Дъглас! Коя беше тази нещастна развратница?
Той я погледна, очите му бяха изпълнени с изненада и удовлетворение, бяха потъмнели, ако това бе възможно.
— Боже мили, ти ревнуваш.
Тя ревнуваше и се почувства унизена, че той разбра.
— Ако познавах някой друг, щях да се махна от теб и да отида да проведа един изискан разговор. Но ако се махна, ще съм сама, а това няма да е хубаво.
— Не е твоя работа как се казва тя. Просто е някоя, която познавам, нищо повече.
— Какво ти говореше?
Той излъга, но не на място, не както трябва.
— Че баба й е болна.
— Глупости — каза Александра.
— Много добре. Отидох във Франция да я спася и изпратих Тони в Клейбърн Хол. Резултатът не беше такъв, какъвто очаквахме.
— А, значи това е Жанин, за която ми разправя. Проклетата жена, която ти се е предложила.
— Паметта ти е изумителна. Няма да кажа нищо повече. Моля те да забравиш това, което казах онзи ден. Вече няма смисъл. Грижи се за своите работи, Александра.
— Тогава ела да танцуваш с мен, тъй като не ми се иска да те принуждавам да правиш още изповеди, въпреки че тези, които направи, наистина са много бедни откъм съдържание.
Той танцува с нея, после я заведе на вечеря и я запозна с млади дами, които се надяваше да й харесат. Непрекъснато държеше под око Жорж Кадудал. Дявол да го вземе, последният човек на земята, който искаше за враг, бе този маниак Жорж.
Защо, по дяволите, този човек не е във Франция, където трябваше да е? Може би наистина е там, може би Жанин просто е истерична. Беше разговарял точно с нея, Жанин Доде, жената, които спаси във Франция.
— Искам да се запозная с Тереза Карлтън.
— Значи Бичъм ти е разказал за нея, така ли? Той обича да прави бели. Никак няма да се изненадам, ако той самият е спал с въпросната дама.
— Тя ли развали годежа с Тони?
— Не. Той откри, че тя спи с негов приятел. Това толкова го шокира и оскърби, че едва не се съсипа. Дойде да се съвземе в Нортклиф и аз го смятах за мой спасител. След това отиде в Клейбърн Хол и се ожени за жена ми.
— Може би си на мнение, Дъглас, че би могъл да се изразиш по малко по-различен начин.
— Защо? Това е истината. Това, че те вбесява, не променя фактите.
Тя въздъхна.
— Прав си, разбира се. Ако обаче промениш малко думите си, когато се върнем вкъщи, аз ще те възнаградя, ако ти не ме възнаградиш първи, както винаги правиш, Не ми даваш никаква възможност, Дъглас.
— Може би ще ти дам след петдесет години.
На Александра думите му прозвучаха като приятно задължение и тя му подари една ослепителна усмивка. Дъглас, от друга страна, преосмисли това, което каза, и му идеше да си удари един ритник. Изруга, пи прекалено много бренди и тогава се развесели. Повече алкохол, може би това ще го оправи. В каретата главата му беше замаяна. Когато се изкачваше по стълбите, с празен поглед си подсвирваше с уста. Да, може би брендито щеше да подейства.
Не подейства, но си струваше да опита. Когато накрая се изтегли от нея и се завъртя по гръб, сключи ръце на глава и се съсредоточи да успокои дишането си.
— Ще ме убиеш — накрая каза той. — Не може да продължава така. Не е естествено. Не е здравословно.
— А какво ще кажеш за мен?
Той свали едната си ръка и я положи върху гърдата й. Сърцето му лудо биеше. Усмихна се.
— Ще ни погребат един до друг в семейната гробница на Нортклиф.
— Тези думи не ми харесват.
— Първо трябва да ме дариш с наследник.
— Мисля, че жените трябва да се чувстват зле, когато са бременни.
— Повечето се чувстват зле, така съм чувал.
— Аз се чувствам чудесно.
— Кога за последен път имаше менструация?
Беше тъмно, току-що се бяха любили и сега лежаха един до друг на голямото легло, голи и задоволени, но въпреки това въпросът беше неудобен.
Когато търпението му се изчерпа от мълчанието й, Дъглас каза:
— Не си имала менструация, откакто се оженихме, нали?
Тя поклати глава и той усети това движение. Леко сложи ръка върху корема й.
— Много си плоска — разпери пръсти до тазобедрените и кости. — Малка си, но се надявам не толкова малка, че да не можеш да износиш детето ми. Вярно е, че аз съм едър мъж, Александра. Майка ми все още горчиво се оплаква, че едва не съм я убил, когато ме е раждала, толкова голям съм бил. Не, мисля, че не си достатъчно широка. Ще извикам лекар, за да те прегледа.