Затова, когато видя лекаря, който бе застанал пред къщата и глупаво се взираше назад в затворената врата, поздравът застина на устата му и той се намръщи. О, Боже, нещо не е наред. Знаеше си, че тя е прекалено малка; сега е бременна и ще умре и за това ще е виновен само той. Гласът му беше дрезгав и настойчив, но той не зададе този въпрос, а каза:
— Доктор Мортимър. Добре ли е жена ми?
— О, господарю! Жена ви? Видите ли, тя ми предложи чай. Жена ви е добре. Тя съвсем не е такава, каквато очаквах. Не е това, което съм свикнал да виждам при жени. Млада е, може би това е причината за всичко. Много странно. Сега трябва да тръгвам, господарю. А, жена ви, да, господарю, жена ви. Желая ви всичко най-хубаво, господарю. Успех. Смея да кажа, че ще имате нужда от него.
Мортимър продължи да говори в същия дух, докато слезе надолу по стълбите и се качи в каретата, която го чакаше.
Дъглас стоеше с ръка върху топката на предната врата и се взираше в лекаря. Думите му звучаха неопределено; сякаш говореше несвързано; съвсем не изглеждаше, както беше изглеждал рано същата сутрин, когато Дъглас се отби при него. Въпреки това щеше да каже нещо, ако Александра не е добре. Нали?
Намери я в гостната, стоеше до еркерните прозорци, държеше тежките драперии и се взираше навън към улицата и към парка отвъд нея.
Когато той влезе в стаята, тя го погледна през рамо, но не каза нищо. Отново насочи вниманието си към парка отвъд улицата.
— Видях доктор Мортимър на стълбите.
Тя не отговори.
— Изглеждаше малко особен. Каза, че си добре, поне мисля, че така каза. Сигурно е дошъл много рано.
Тя продължаваше да мълчи. Стоеше като истукан, сякаш беше глътнала дръжка на метла.
— Виж, Александра, исках да се уверя, че ще си добре, Ти, разбира се, не се сърдиш, защото аз се тревожех за теб. Съжалявам, но само мъже са лекари, затова наистина нямах никакъв избор. Опитах се да побързам, да бъда тук, когато дойде той, но не успях. Ако можех, щях да бъда с теб. Хайде, не беше толкова ужасно, нали?
— О, не, изобщо не беше ужасно.
— Тогава защо стоиш там, без да ми обръщаш внимание? Държиш се, сякаш не съществувам. Не съм свикнал на такова отношение от страна на жена ми. Не си ли спомняш? Ти ме обичаш.
— О, не, разбира се, Дъглас. Това е само похот, нищо повече. Ти ме убеди в това. Що се касае до скъпоценния ти лекар, надявам се надутият глупак да падне в някоя канавка и да се удави.
Дъглас прокара пръсти през косата си.
— Съжалявам, че не се е държал добре. Не, не, взимам си думите назад. Това наистина е ужасяваща мисъл. Не го ли хареса? Не беше ли достатъчно внимателен с теб? Повече ли те притесни, отколкото трябва?
При тези думи тя се обърна към него, на лицето и беше изписано отчуждение.
— Снощи ти казах, че няма да допусна да ме прегледа никой друг мъж…
— Освен мен.
Опитът му да се пошегува не успя.
— Правилно. Паметта ти е много услужлива, когато искаш да служи на собствените ти цели. Бях учтива с него, Дъглас, но ние не излязохме от тази гостна.
— Позволила си да те прегледа тук? Къде, на дивана? Не? Тогава на онзи голям фотьойл, ей там? Боже мой, не си постъпила добре, Александра. Проявила си липса на деликатност и мъдрост. Защо, можела е да влезе мисис Гудгейм. Можел е да влезе Бърджис с подноса с чай. За Бога, можела е да влезе прислужница да бърше прах. Очаквах, че ще искаш да запазиш благоприличие и ще присъстват най-малко три прислужнички, за да бдят внимателно. Не, това не е…
— Той не ме докосна. Снощи ти казах, че няма да позволя. Не ми ли повярва?
— Ти си моя проклета съпруга! В началото не беше, но когато след това реших да се оженя за теб, стана твое задължение да правиш това, което те помоля — не, това звучи смешно. Стана твой проклет дълг! Твой проклет дълг е! Искам да се прегледаш. Не искам да те докосва друг мъж, но той не може да се нарече истински мъж; той е лекар, нещо като евнух, и му се плаща, за да докосва и да познава това, което докосва. По дяволите, Александра, какво направи с него?
— О, да, твоят първокласен доктор Мортимър е мъж, Дъглас! Той издекламира всички ваши скъпоценни мъжки глупости. Държа се с мен, сякаш съм дете, при това глупаво дете. Освен това как може да знае какво прави? Той не е жена; не е устроен като жена. Как може да знае как функционира една жена и кога нещо не функционира както трябва?
— Няма да сторя с теб, Александра. Ще го помоля да дойде пак. Ако желаеш, мога да остана с теб и да не го изпускам от поглед, ако това те тревожи. Ето това исках да направя днес. А сега достатъчно… Искаш ли да отидем да яздим в Ричмънд? Можем да направим пикник. Аз няма да мога да се нахвърля върху теб — т.е. да те възнаградя, — наоколо ще има прекалено много хора. Какво ще кажеш?