Намествам се и усещам пареща болка от лявата си страна, докосвам превръзката на челото си. Мери Лейни ми е оставила подаръци на раздяла.
Букс потупва ръката ми.
— Трябва да си починеш — казва, — а аз ще повикам лекаря.
— Да…
— Уморена си, Ем. Просто поспи. Ще бъда тук, когато се събудиш.
Той се отдалечава от мен. Едва успявам да отворя очите си.
— Букс — промълвявам със сетни сили.
— Да? Да?
— Ела… по-близо.
— Добре. — Той се навежда към мен.
Устата ми е пресъхнала, а устните ми се напукани. Почти нямам сили да говоря.
— По-близо — успявам да кажа.
Отначало Букс ме поглежда озадачено.
— Добре, миличка. — Навежда се съвсем близо до мен, ухото му почти се допира до устните ми. — Тук съм, Ем.
Само мигове ме делят от блажения сън, силите бързо ме напускат и се навеждам напред, за да бъде чут шепотът ми.
— Да — казвам му.
Благодарности
Специални благодарности на всички, които помогнаха за този роман. Пат Лейнг с опита си на бивш федерален прокурор в Чикаго ми даде съвети и ми помогна да вникна в съдебното производство при случаи на палеж. Дан Колинс, бивш федерален прокурор и настоящ партньор в адвокатска кантора „Дринкър Бидъл & Риит“ в Чикаго даде съвети по малки и големи въпроси, включително и подробности по изискването на съдебни заповеди и профилирането на серийни убийци. И на несравнимата Сали Макданиел-Смит за нейното неуморно внимание към детайла в криминалната патология и палежите — с други думи, за това, че обясни как се убива човек, така че да изглежда като нещастен случай.