— Ти си големият мъж казвам му. Аз съм момиченцето, което ти носи чантата.
— Не ми носиш чантата.
— Но ще го направя, ако искаш.
Получаваме посетителски баджове от рецепционистката, проверяват щателно багажа ни и се отправяме към асансьорите.
— Много си кисела днес — отбелязва Букс.
Прав е. Превъзбудена и тревожна съм и така компенсирам. Това е най-важната среща, която някога съм имала, залогът е твърде висок и съм пред срив.
— Нали разбираш, че дори провеждането на тази среща е услуга? — пита Букс.
— Да.
Букс ме стрелва с поглед точно преди да се качим в асансьора. Не продумва и дума, докато се качваме. Това е едно от правилата му, суперсекретният му шпионски манталитет. Не се говори за работа пред непознати.
Въпреки това знам какво иска да каже. Отново му отговорих с онази дума: „Да“.
В моя защита отмених всичко с три месеца предизвестие. Получихме обратно депозита от залата за приема, а поканите още не бяха разпратени. Чудя се дали Букс осъзнава това предимство. Предполагам, че… не.
Представяме се на някаква жена и тя ни насочва към голямата конферентна зала, ползвана от директора на ФБР Уилям Мориарти, надолу по коридора.
Виждам как Букс се напряга с приближаването на стаята. Това е първият път, в който се връща, след като предаде документите си — въпреки възраженията на директора, — първият път, когато минава по тези коридори с тънки килими, евтини картини и въздух, наситен с вълнуващия порив на гонитбата в преследването на лошите и запазването на националната сигурност. Няма начин да е лесно за него. Поисках твърде много, при все че не заслужавам особена любезност след начина, по който постъпих с него. Паметна бележка: Букс е от добрите.
Имам предвид, че не само уреди среща, но тя е с най-високопоставеното лице. Съумя да заобиколи шефа ми Кретена, който със сигурност би я отхвърлил, ако имаше тази възможност. Радвам се, че няма да присъства на срещата.
Вратата се отваря. Начело на дългата маса седи директор Мориарти, а от лявата му страна е началникът на екипа му Нанси Пармаджорс.
От дясната му страна е заместник изпълнителният директор на Отдела за компютърни престъпления. Познат е също като Джулиъс Дикинсън. И още като Кретена.
— Мамка му — прошепвам, а Букс леко ме побутва с лакът.
13
Уилям Мориарти, бивш агент на ФБР, федерален прокурор, конгресмен от Ню Йорк и федерален съдия във Вашингтон, директор на ФБР от три години, светва, щом зърва Букс. Букс работеше под ръководството на Мориарти при предишната длъжност на Мориарти в Бюрото, а той не беше стигнал до настоящия си пост, като забравя хората, които е познавал.
— Получих доста дивиденти от добрата работа на този човек — обявява той пред началника на екипа си и Кретена, а те двамата се усмихват и кимат в съгласие като добри войници. — Не ми се искаше да го пускам да си отиде. Сега продава книги!
Директорът сяда и прави знак на всички останали да го последват. След това поглежда часовника си.
— Имам разговор с президента в три, така че разполагам само с десетина минути — казва.
Десет минути? За да обсъдим най-ужасния сериен убиец в страната ни?
— Заместник-директор Дикинсън ми разказа подробности — продължава — и трябва да се съглася с него, че ако това е дело на един човек, то по-невероятна история не съм чувал някога.
Кретена кима усърдно. Миг по-късно погледът му среща моя. Този мръсен нещастник. Но обещах на Букс да се въздържам. Освен това целта е Бюрото да се заеме с разследването, без значение кой ще обере лаврите.
И все пак за протокола: майната му.
— И така — заговаря отново директорът и вдига ръка, — не съм толкова наясно е подробностите, колкото Джулиъс, но от онова, което той сподели, има още нещо, за което се съгласявам с него.
Че е подъл интригант и тъпак?
— Твърде импулсивно е да се смята, че това е дело на един човек. Също така, че става въпрос за престъпления. — Мориарти поглежда към Кретена. — Джулиъс е на мнение, че не бива да бързаме да влагаме прекалено много ресурси в този проблем. Джулиъс предлага да предприемем предварително разследване.
Това ли предлага Джулиъс след внимателното преглеждане на доказателствата? Колко благородно от страна на Джулиъс!
— Букс, имаш ли желание да се включиш в екипа на Бюрото?
— Да, господин директор — отговаря Букс.
— Шефе — вдига ръка Кретена. — Предвид оттеглянето от служба на агент Букман, ще се наложи да изгладим някои подробности, свързани със завръщането му…