Мамка му, отново казах „Да“.
Той размахва пръст пред мен.
— Не ме наричай Харисън. Върнах се, защото има вероятност — вероятност! — на бойното поле да съществува сериен убиец, а аз по дефиниция не обичам серийните убийци. Ти си причината изобщо да знаем за него. Ако наистина съществува такава личност, ако всичко това се окаже истина, то аз никога не съм се сблъсквал с подобен човек.
— И ние ще го заловим — добавям.
— Да, ако той съществува, ще го хванем и Джулиъс Дикинсън ще обере лаврите. А ти ще бъдеш доволна от това положение.
Вдигам ръце в знак, че се предавам.
— Стига ми да го хванем — отсичам аз.
Букс ме поглежда внимателно, а после се оттласква от стола си.
— Стига да съществува — добавя той.
15
Здравейте, ученици. Възразявате ли да ви наричам ученици? Предполагам, че слушате това, защото искате да научите нещо, и като казвам да научите, нямам предвид единствено да научите нещо за мен — минало, мотивация и пр. — но и да научите нещо от мен. Може би не всеки от вас. Някои просто страдат от патологично любопитство, обичат да надничат в „един ден от живота“, както когато забавяте колата, за да видите катастрофа с надеждата, че ще зърнете обляно в кръв чело или някой крайник на асфалта, някоя откъсната ръка. Но твърдо вярвам, че част от вас имат много по-голямо желание да научат не как, а защо го върша.
Искате да разберете дали и вие можете да го направите.
Имам добри новини: можете! И аз ще би покажа как.
Сега ще вляза вътре. Изглежда, ще вали. Вътре ще говоря малко по-силно и се надявам да ме чувате на фона на врявата, защото това място наистина започва да се пълни.
За ваша информация, в случай че се чудите как ви говоря сред тълпа от хора, диктофонът ми прилича на смартфон, така че го държа до ухото си и говоря откъм микрофона, сякаш разговарям с приятел. Стига да се държа достатъчно убедително — от време на време да спирам, за да може моят приятел фантом да каже нещо, пускам откъслечни изречения като „Какво?“ или „Сега чуваш ли ме?“, или пък сбърчвам лице, вдигам ръка към ухото си и се съсредоточавам, — никой няма да се усъмни, че говоря по телефона.
Сега например си проправям път през тълпата, която започва да се събира в този бар, и се намирам на по-малко от метър от един тип, който изглежда доста напрегнат, мускулест, късо подстриган, с два номера по-малка тениска, и знам, че мога да кажа каквото си искам за него, без да му мигне окото, заради начина, по който говоря, и факта, че държа електронно устройство до ухото си. Ето, ще ви покажа. Иска ми се да остана за няколко минути насаме с този приятен джентълмен, за да мога да забия шиш за лед в ухото му и да притискам, докато чуя трошене, а след това ми се ще да запаля трупа му с керосин и горелка. А нямаш и най-малка представа, че говоря за теб, нали така, приятел?
Какво? Чуваш ли ме… чуваш ли ме сега? Така… по-добре ли е така? Добре ли ме чуваш?
Виждате ли, фасулска работа. Точно това е нещо, което искам да ви накарам да постигнете, към което постоянно се връщам: какво то и да правите в преследване на целта си, винаги трябва да бъдете убедителни. Имам предвид да останете достоверни през цялото време, от начало до край, да вложите цялата си енергия и ентусиазъм във всичко, което предприемате. Може да бъде нещо голямо или съвсем незначителна подробност. Обикновено точно незначителните подробности ви изкарват от равновесие, когато трябва да сте най-внимателни.
Сега вземете за пример мен и телефона ми: когато приключа срещата си с вас, мога просто да пусна диктофона, за който се преструвам, че е телефон, в джоба си, без да правя някое от обичайните неща при завършване на телефонен разговор — да кажа довиждане, да натисна бутон или да изкрещя в телефона, в случай че връзката е прекъснала, а после да си придам озадачен и ядосан вид и да поклатя глава. С други думи, мога да зарежа хитростите и просто да прибера диктофона в джоба си.
Ами ако по някаква причина някой ме гледа? Ами ако някой със значка от вътрешната страна на якето си следи записите от охранителните камери в заведението след време в търсене на някаква нередност? Не е много вероятно, уверявам ви, но ако все пак се случи? Тогава ще ме видят да се движа из бара с вид, че говоря по телефона, а след това просто го мушвам в джоба си. Ще разберат, че в това се крие измама. Ще се набия на очи. А вие не искате да се набивате на очи. Това е — обърнете внимание — последното нещо, което ви е нужно.