Ето защо ще се постарая, когато изваждам диктофона, за да си поговоря с вас някъде, където има вероятност да бъда забелязан, да кажа: „Ало? Здравей, как си?“ или нещо подобно. А щом сеансът ми с вас приключи, ще последва: „Доскоро. Чао.“. Или нещо друго, а след това ще натисна бутон, за да имитирам изключване на телефона. Просто го разберете, за да не оплетете конците.
Това е важно, защото очаквам, че има вероятност — просто вероятност — полицията да прегледа записите от камерите в този бар тази вечер, щом стане ясно, че това е последното място, където Къртис Валънтайн е бил забелязан жив. Това е той, ето го там в ъгъла, мъжът с конската опашка и шкембенце, с черна риза и сини джинси, навел глава към чашата с разпенената си бира, който премества тежестта на тялото си по странен начин от единия крак на другия. Той се занимава с поддръжка на уебстраници от дома си, нарекъл е услугата си „Образ на идеалния дизайн“. Разбрах това от фейсбук. Изглежда свестен човек. Прецених го от разговора си по телефона с него вчера, когато си уговорихме среща за по бира в местната кръчма.
Добре, забеляза ме. Никога не сме се срещали, но той предполага, че има среща точно с мен заради начина, по който се оглеждам.
— Къртис? Здравей, как си? Радвам се да се запознаем лично. Изчакай секунда да приключа телефонния разговор!
Добре, ученици, трябва да вървя. Доскоро. Чао!
Извинявам се на Къртис. Чудесно е, че най-после се виждаме очи в очи…
(Край)
16
Букс идва в дома ми — практически в дома на майка ми, — за да поработим по проучванията, и остава за през нощта. Това е първата нощ, която прекарваме под един покрив, откакто развалих годежа ни. Да, странно е. Като в „Алиса в страната на чудесата“. Но пътят до дома му е дълъг, затова е логично да остане.
И все пак е някак странно.
В кухнята сме. Аз съм на масата пред лаптопа си и проверявам пощата си и познатите уебстраници, а Букс готви паста. Той е по-добър готвач от мен, което не е чак толкова показателно. Всъщност винаги готвехме заедно, отваряхме си бутилка вино и се хапехме по вратовете, докато кълцахме зеленчуци и правехме сосове. Хубави спомени. Имам много хубави спомени с Букс. Той е единственият човек на света, освен Марта, на когото съм принадлежала истински, и вероятно точно заради това нещата не се получиха.
— Имаш ли едро смлян червен пипер? — пита Букс.
— Нямам представа — отговарям разсеяно, без да спирам да ровя из електронните си съобщения за скорошни пожари, като изключвам лесните и отбелязвам онези, които си струва да се проверят по-късно. — Потърси.
— Страхотен съвет. Аз пък си мислех, че ако затворя очи и протегна ръка, той ще се появи по вълшебство. Да потърся, значи?
Смартфонът ми избръмчава на масата. Дориан е. Бях ѝ се обаждала по-рано и оставих съобщение.
— Здрасти, мамо.
— Каза, че си имала добри новини — подхваща тя.
Леко заваля думите, проблем, който има, откакто татко почина преди пет години. Никога не се напива безпаметно. Просто обича да заглажда ръбовете с джин „Танкърей“ и тоник преди вечеря. Нещата се влошиха за кратко след смъртта на Марта. Винаги съм си мислела, че Марта ѝ е любимка, приличаха си по външност и по мажоретския ентусиазъм. Докато бях малка, Дориан ми казваше неща като: „Просто не те разбирам, Еми“, но всъщност ѝ се искаше да попита: „Защо си толкова различна от мен? Защо не приличаш повече на Марта?“.
— Така е. Отново имам платена работа.
— Къде?
— Как така къде? В Бюрото, мамо. Отново си получих работата.
— О, това е чудесно. По-рано ли те върнаха?
— Да. Показах им проучването си за пожарите и те се съгласиха да започнат разследване. Ще участвам в екипа.
Мълчание. Мама изпитваше противоречиви чувства по отношение на манията, обзела ме във връзка с пожарите. Смяташе, че искам да извлека облага от смъртта на Марта, че мога да я свържа с престъпление, което да разреша, че мога да му придам смисъл — нещо от сорта: Марта умря, за да мога да хвана убиеца ѝ. Тя така и не повярва, че Марта е била убита.
— В този момент е редно майката да каже на дъщеря си: „Чудесно, скъпа!“.
— Ако беше чудесно, Емили Джийн, щях да кажа, че е чудесно.
— И Букс е в екипа — добавям с надежда, че това може да повдигне настроението ѝ. Винаги го е харесвала. Всички харесват Букс.
Хвърлям поглед към него, а парата от макароните обгръща лицето му.
— Харисън? Мислех, че той напусна ФБР, след като ти скъса с него.