Чудесно, че ми го напомни.
— Той напусна Бюрото, мамо, но не защото аз скъсах с него. Напусна, за да прави онова, което той искаше, да потърси ново предизвикателство.
— Не вярвам на това — заявява мама. — Той напусна, защото приемаше болезнено мисълта да работи в една сграда с теб.
— Ами той е тук, нека да го попитаме — предлагам леко сприхаво. — Букс, ела тук и кажи на майка ми защо напусна ФБР.
Букс оставя дървената лъжица, която използва, за да опита соса за пастата, избърсва ръцете си в кърпа и приближава към масата. Взема телефона ми.
— Здравей, Дориан, как си? Добре съм, благодаря. Да, Букският бизнес не е лесна работа в наши дни, но се справям. Как е Неапол? Радвам се да го чуя, чудесно… В интерес на истината, напуснах ФБР, защото Еми скъса с мен.
Подава ми обратно телефона. Никога не съм виждала толкова широка усмивка на лицето му.
— Това не е вярно — възразявам пред майка си. — Той просто така си говори.
— Не си говоря просто така! — провиква се той със свити като фуния до устата длани.
— Не говори просто така — присъединява се мама.
— Мамо, трябва да затварям. Това беше един от най-приятните ни разговори.
Изключвам телефона.
— Много мило от твоя страна, Букс.
— Пастата е почти готова. Ти приключи ли с търсенето?
— Почти. Мисля, че снощи не е имало жертви на палеж.
— Лошо. Всъщност — това е добре, нали?
Букс сервира храната — пене с червен сос, задушени броколи с чесън, малко салата. За пръв път забелязвам прошарени кичури до слепоочията, още по-забележими заради порасналата коса. Усеща, че го гледам, и веднага отмествам поглед. Ако участвах в Олимпийски игри в дисциплина по отбягване на интимни моменти, бих спечелила златен медал.
Докато отвори бутилката вино, аз вече съм приключила с последните новини, електронната поща и редовните уебсайтове. Засега. Струпват се като лавина през деня.
— Работиш твърде много — отбелязва той и сяда.
Правя физиономия.
— Ти ли ми го казваш? — Виното, което Букс купи от града, има метален привкус, твърде остър.
— Е, това е нещото, което осъзнах, след като напуснах Бюрото — казва той. — Животът не е само работа.
— Така ли? И сега какво, да не би изведнъж да си се пристрастил към планинското катерене? Или към играта „Парчези“?
— Недей да пренебрегваш думите ми — укорява ме той.
— Не те пренебрегвам. Никога не бих те пренебрегнала.
Букс отпива голяма глътка от виното, задържа го в устата си, за да усети аромата му, а след това въздъхва доволно.
— Да ме зарежеш пред олтара, си беше чиста проба пренебрегване.
— Това не беше пренебрегване.
— Така ли? А какво беше? Комплимент? Израз на подкрепа?
Някак харесвах Букс такъв, по-отпуснат, по-саркастичен, по-спокоен.
— Това беше… съдбоносно решение — промълвявам.
— Охоо, вече се чувствам по-добре — намига ми той. — Забрави, дечко. Преживях го. Сега се храни, разбра ли? Утре ще трябва да впечатлиш екипа ни.
17
Ало? Здрасти, мило! Добре съм. Какво… о, наистина? Чудесно. Какво? Връзката тук не е много добра… О, аз съм в Шампейн, Илинойс. Помниш ли, че ти споменах за онази фирма за поддръжка на уебстраници, „Образ на идеалния дизайн“? Къртис Валънтайн? Ами в момента се намирам в кабинета му в мазето и трябва да ти кажа, че това място е удивително! Не, дори по-хубаво, отколкото мислехме.
Извинявай, Къртис, надявам се, не възразяваш за това обаждане… обсъждаме тази среща цяла седмица.
(Бележка на редактора: неразличими звуци от мъжки глас.)
Добре, за момент се отдалечавам от Къртис и искам да споделя нещо с публиката си. Казах, че няма да ви позволя толкова скоро да видите или чуете онова, което правя, и точно така ще бъде. Ще изключа, преди да го направя, но трябва да видите колко добре се справям с това, до каква степен спечелих доверието му, че мога да се промъкна зад гърба му и да отнема живота му, колко лесно може да бъде, ако притежаваш необходимата дисциплина и концентрация, и още нещо, искам да видите колко вълнуващо е това за мен. Продължава да е вълнуващо. Никога не се изтърква. Ще ми се да можехте да изпитате моя устрем, радостното тупкане на сърцето ми, електричеството, което преминава по вените ми, еуфорията, която ме завладява. Разбирате ме, нали? Няма нищо общо с омразата. Свързано е с любовта.
Добре, нека да пристъпим към главното. Връщам се при Къртис след три… две… една…