Букс свива рамене.
— Възможно е. Трябва да помислим за изготвяне на нумероложки анализ. Може тайната да се крие в датите, в адресите на жертвите или пък във възрастта им. Някаква връзка с трите шестици, числото на Сатаната. Софи, това би била подходяща задача за теб.
Софи с нейните огромни кафяви очи, лъскава руса коса и дребничка фигура се ококорва.
— Добре, агент Букман.
— Букс — поправя я той. — Всички ме наричат Букс.
— Добре, Букс — усмихва му се тя.
Той отвръща на усмивката ѝ.
Дори Дикинсън се усмихва. На мен. Озъбена усмивка, изпълнена със злорадство.
О, Дикинсън, нищожна невестулка такава — ето защо си включил Софи в екипа. Защото си знаел, че ще се стори привлекателна на Букс.
Достатъчно. Стегни се, Ем. Това е шансът, за който копнееше. Време е за представление.
Време е да обясниш това-онова на тези приятелчета.
19
— Тези случаи дори не са били разследвани правилно — започвам. — Местните са заложили на лесния отговор, който им е бил подхвърлен точно от нашия субект — очевидна причина за възникване на случаен пожар. Палежите се прикриват доста лесно, тъй като всички доказателства са погълнати от пламъците. Понякога авторите на палежи си помагат, като заливат мястото с някаква течност — бензин или керосин, — чието наличие не може да бъде установено впоследствие. В същото време палежите обикновено се констатират по доста ненаучни методи като газова бутилка или шише бомба, открити на местопрестъплението; нож, лежащ до прерязан газов маркуч; показания на очевидец, забелязал някой да бяга от местопрестъплението посред нощ; може да е дори по-сериозен мотив, без значение дали става въпрос за финансов спор, или такъв от лично естество. Въпросът е в това, че ако подпалвачът е внимателен и грижлив, обикновено може да прикрие доказателствата за престъплението си.
А аз вярвам, че нашият субект е много внимателен. Не оставя след себе си нищо, което би могло да събуди каквито и да били подозрения, избира жертви, които по никакъв начин не са свързани с него, а на всичкото отгоре предоставя на разследващите лесно обяснение на тепсия. Какво биха избрали разследващите? Винаги лесното обяснение.
Дени, който внимателно е слушал монолога ми, кима чинно, но виждам, че още не съм го спечелила.
— Госпожице Докъри… — заговаря той.
— Наричай ме Еми. — Щом Софи може да фамилиарничи с Букс, Дени има същото право по отношение на мен. Това някак не ми изглежда като изравняване на резултата. Букс получава Барби от Малибу, а аз — дядка.
— Еми, трябва да обмислим и възможността лесният отговор да е верният — заявява Дени. — Ако има нещо, което съм научил през тези трийсет години работа, това е, че най-простият отговор обикновено е правилният. Караш ни да повярваме, че наоколо вилнее виртуозен подпалвач, след като не съществуват улики за палеж.
Това е разбираемо. Точно по тази причина нашият подпалвач е толкова добър в това, което прави, доказателството, че е толкова добър подпалвач, се крие в липсата на улики за палеж.
— Не разполагам с всички отговори — признавам. — Нужни са ни аутопсии, съдебномедицински анализи от местопрестъпленията, разпити на свидетели, всичко.
— Нямаме ресурс за подобно нещо — отсича Кретена.
— Тогава трябва да убедим местните да го направят вместо нас.
— На какво основание? — пита Дени Сасър. — Просто не виждам доказателства.
— Нито пък аз — приглася Кретена.
Обръщам се към Букс, а той бързо ми кимва.
— Покажи им — окуражава ме той.
20
Поставям голяма карта на Съединените щати на статив в края на конферентната маса. Из цялата страна съм разположила звездички на местата, където са възниквали пожарите. Общо петдесет и четири — трийсет и две от тях червени, двайсет и две сини.
— Това са петдесет и четири пожара — казвам, — петдесет и четири пожара, в основни линии възникнали от Деня на труда миналата година до днес. Това означава период от една година. Както сами виждате, пожарите са пламвали из цялата страна — от Калифорния до Ню Йорк, от Тексас до Минесота, от щата Вашингтон до самия край на Флорида. Петдесет и четири пожара, всичките обявени за случайно възникнали. Петдесет и четири жертви.
В стаята цари тишина. Смъртта всява респект дори и в служителите на правоохранителните органи, та макар според тях да съм на тотално грешен път с теорията си — петдесет и четири при всички положения е голяма цифра, много мъртви хора, и няма място за подсмихване и остроумни забележки.
— Мисля, че тези петдесет и четири пожара са свързани. Кое ги различава от стотиците, ако не и хиляди други битови пожари, случващи се редовно из цялата страна? Различни са, защото имат четири общи белега. Първо, класифицирани са като случайни. Второ, винаги има една-единствена жертва. Трето, при всеки от тези пожари жертвата е открита на мястото, където е възникнал пожарът — с други думи, жертвата е открита мъртва в стаята, в която е започнал пожарът. И четвърто, въпросната стая, в която е започнал пожарът, винаги е спалнята.