— И това е нещо необичайно? — пита Дени Сасър.
— Много — отвръщам. — Пожарите обикновено не започват от спалните. Най-голяма част от пожарите започват от кухнята. Други възникват вследствие на повреда в газопровода в мазетата или пералните помещения. Трети тръгват от местата, където жиците на електричеството са в близост до източници на топлина, зад стереоуредби и други подобни. Но в спални? Всъщност това е доста необичайно.
Дени не възразява на това.
— Не съм запознат със скорошните статистики.
Усмихвам му се.
— А аз — да. И все пак, без значение в коя стая е възникнал пожарът, повечето хора не умират от огъня. Те не хукват към огъня. Онова, което се случва обикновено при смърт, причинена от пожар, е, че той започва в някоя част на къщата, докато хората спят — кухнята, пералното помещение, — и се разпространява. Ако има загинали, то това обичайно се дължи на вдишване на дима, когато пътят им за бягство е блокиран. Обикновено не ги намират овъглени в леглата им. При всички тези петдесет и четири случая жертвата е загинала в същата стая, в която е установено, че е възникнал пожарът, а в голяма част от тези случаи те са били открити легнали в леглата си или съвсем близо до тях.
— И все пак е възможно това да е случайно — казва Дени.
— Разбира се, Дени. Всъщност ти току-що изрази мнението на петдесет и пет различни следователи, като всеки от тях е стигал до извода за случайно възникнал инцидент. Ако става въпрос само за един инцидент, вероятно е възможно — особено след като са открили на очевидно място така наречената причина за пожара, която нашият субект винаги им осигурява. Примиряват се с лесния отговор, вместо да се поддават на теории за някакъв дяволски заговор. Ала ние не обсъждаме един нещастен случай. Гледаме на това в национален план и виждаме петдесет и четири инцидента в период от една година. Аз го определям като модел.
Привлякла съм вниманието на всички в залата. Не съм много добра в тълкуването на изражения, но ми се струва, че преминах през първоначалното препятствие с тях; засега може никой да не е убеден, но все пак още съм на терена.
— Но нека вникнем още малко по-дълбоко — продължавам. — Нека тръгнем от четиримесечен период, който започва преди година — някъде около Деня на труда миналата година, — и да броим до края на годината или по-точно втори януари. Обърнете внимание на червените звездички на картата. Те представляват трийсетте и два пожара, възникнали през този четиримесечен период. Забележете, че тези пожари са пръснати във всички краища на страната, но не и в Средния запад. Тези трийсет и два пожара са убили трийсет и двама души.
Последният пожар от периода, този от втори януари, беше в Пеория, Аризона. Още си спомням телефонното обаждане на мама, паниката в гласа ѝ, неспособността ѝ дори да изрече думите. „Марта — повтаряше тя — Марта е… сестра ти е…“ Бяха ми необходими повече от пет минути, да я накарам да довърши изречението, въпреки че след няколко опита аз самата започнах да изпадам в паника, тъй като започваше да се изяснява, че предстои да поднесе възможно най-лошата новина. „Какво е станало с Марта, мамо?“, проплаках аз, коленете ми омекнаха, а земята под мен сякаш се разтвори. Какво е станало с Марта?
— Това означава, че е имало трийсет и два пожара в продължение на четири месеца — включва се Букс, за да ми помогне да премина през това, усетил, че споменът се е отключил в мен. Кимвам му с благодарност и отново се концентрирам.
— Точно така — продължавам аз, — това прави приблизително два пожара седмично. Както можете да видите на картата, пожарите са разделени в две групи от по два. Два в Калифорния — Пиедмонт и Новато — през една и съща седмица на септември. Два в Минесота — Едина и Сейнт Клауд — в една и съща седмица през октомври. Това означава, че нашият субект е пътешествал. Пътувал е от Деня на труда до Нова година. Защо — не ми е известно.
Поне всички ме слушат с внимание. Прелестната Софи дори си води бележки и се оказва, че владее стенография или най-малкото някакви драскулки.
— Следва вторият период — от началото на тази година до днес — казвам. — Това е моментът, в който започваме да научаваме повече за нашия субект.