Боже, субектът ни е умен. Трябва да призная, че дори аз бих приела това за инцидент, ако знаех само за този пожар. Никой от тези следователи не е наясно, че почти същият модел се повтаря из цялата страна.
— Изглеждаш изтощена, Ем — казва Букс.
— И съм.
— Хайде всички да отидем да хапнем в бара на хотела — предлага той.
Въздъхвам.
— Предполагам, че ако сменим обстановката и се махнем от телефоните и компютрите и просто поговорим, може да ни хрумне някоя идея.
Може проблемът да е точно в това. Може би трябва да поемем дъх и да погледнем цялостната картина. Може дърветата да ни пречат да видим гората.
Обръщам се отново към Букс, а той ми се усмихва.
— Какво? — питам.
— Ще се съгласиш да дойдеш на вечеря с нас само, при условие че говорим за случая, нали така?
Вдигам ръце.
— Има ли друго, за което да говорим?
Той свива рамене.
— Можем да говорим за „Чийфс“ — предлага. — Имат мач този уикенд.
Букс е страстен футболен запалянко. Това е единственият му недостатък.
— Добре. — Букс вдига ръце, в знак, че се предава. — Ще обсъждаме случая. Може да ни хрумне нещо.
27
Скромният ни екип се настанява в бистрото, разположено в „Чикаго Мариот“, където сме отседнали, и носещо името „Рукс Корнър“ и Букс особено се вълнува от факта, че предлагат наливна бира от микропивоварна. Букс винаги е обичал да обикаля местните забележителности при пътуванията си, а като агент от ФБР това му се удаваше често.
Заведението е слабо осветено, с тъмна дъбова мебелировка, меки жълти възглавници по седалките и дървен под. Покрай стените има диванчета, а масите пред тях са сгушени съвсем близо до дългия бар. На екраните по стените се излъчва футболен мач. Букс поръчва „Домейн Дю Паж“, каквото и да е това (предполагам, че бира; Дю Паж ми звучи познато, това е окръгът, в който е убита Джоел Суонсън), Дени поръчва безалкохолна напитка, а Софи — мохито с горски плодове.
Всички се радват на храната. Букс яде хамбургер, а Дени — клуб сандвич. Аз си поръчвам френска лучена супа, а Софи избира салата с круша и пекан. Дали хубавите млади жени са генетично програмирани да си поръчват питиета с плодов аромат и хрупкави заешки салати с нискомаслен дресинг винегрет? Не можеше ли Софи да разчупи стереотипа и да удари една „Гинес“, докато поглъща начос, а сосът със сирене да капе по брадичката ѝ?
Забелязвам, че гореспоменатата Софи е седнала до Букс и е придърпала стола си по-близо до него. Попива всяка дума от военната история, която той разказва. Специалните агенти разполагат с доста интригуващ набор от служебни подвизи — чудати свидетели, глупави недоразумения, харизматични престъпници, които са заловили. Чувала съм повечето разкази. Любимият ми е от преди дванайсет години, когато Букс съдействал на щатски шерифи за залавянето на беглец. Влетял през предната врата на къща в Мериленд, спънал се в закачалка за дрехи и изпаднал в безсъзнание, след като закачалката се сгромолясала върху главата му. Наложило се останалите агенти да стъпват върху него, за да влязат. По-късно му казали: „Поне добре беше блокирал изхода“.
Софи го пита:
— Преследвал ли си някога сериен убиец?
— О — изрича той и издиша шумно. — Работил съм по няколко разследвания, да. — Работеше точно по едно такова, когато развалих годежа ни. Той залови убиеца и напусна ФБР. Реджиналд Трагър, който беше изнасилил и убил няколко млади жени в Портланд, а после бе довършил зверството, като беше отрязал главите им.
— Фреди Мачетето — уточнявам, защото знам, че Букс няма да го направи.
Дени Сасър докосва брадичката си.
— Ти си работил по случая с Фреди Мачетето?
— Не е толкова впечатляващо, колкото звучи, повярвай ми.
Колкото и да обичаше да разказва истории, Букс обикновено избираше онези, които го представяха в нелепи ситуации. Не обичаше да изтъква постиженията си. Това беше едно от първите неща, които забелязах у него, когато се запознахме преди четири години. Беше разгадал модела на действие на банда банкови обирджии от Вирджиния до такава степен, че хората му ги чакаха, когато нападнаха федералната банка в Арлингтън. Всички анализатори в екипа бяха наясно, че успехът се дължи на умствените качества на Букс, но той подели славата, дори мина през офиса и остави благодарствена картичка на всеки от разследващите анализатори, в които отбелязваше личния им принос. Подобна оценка на анализаторите е хубаво нещо. Повечето специални агенти забравят за нас, щом решат загадките си.