Поне в това бях искрена. По-добре съм сама. Чувствам се по-удобно. Трябва да съм сама. Всичките тези числа и статистически сведения, моделът и кръстосаните данни, това преследване — само от тях имам нужда.
Обръщам се и се заслушвам в стъпките на Букс по покрития с мокет коридор, докато заглъхват напълно. После се връщам обратно към работата си.
31
Добър ден на всички. Наслаждавам се на хамбургер — не твърде често, разбира се, — и чиния с пържени картофи, докато гледам стар футболен мач по ESPN Класик. Използвам диктофона си като телефон, както винаги на публично място като тази таверна. Нямах намерение да ви изнасям лекция тази вечер, но като гледам този футболен мач, сякаш чувам: подходящ момент за поучения.
Мислех си колко много прилича моето майсторство на това на куотърбека. Знам, знам — представяте си някое от онези момчета с яка челюст от плакатите, някой от типа на Пейтън Манинг или Том Брейди и се питате: какво общо имат те, по дяволите, с художник по убийствата като Греъм?
Всеки може да бъде лош куотърбек, също както всеки може да заколи няколко души, да дръпне спусъка или да държи нечия глава под водата. Но за да бъдеш най-добрият, да достигнеш връхната точка, нужно е себеотдаване, жертви, дисциплина, смирение и подготовка. Трябва да се нараниш, да се скараш на себе си, да се подложиш на самоанализ, да опознаеш слабостите си и в същото време да се опиташ да ги елиминираш. Слабостите, които не могат да се елиминират, трябва да бъдат минимизирани. Нужно е да съставите план, който подчертава силните ви страни и неутрализира недостатъците ви. Изисква се много повече от обикновеното желание за успех. Всеки иска да победи, за бога. Въпреки това само някои от нас имат волята да се подготвят за победа. Трябва да правите неща, които са трудни, неприятни, болезнени.
Трябва днес да направите онова, което никой друг не би направил, за да можете утре да постигнете невъзможното за останалите.
После, то се знае, следва върховният изпит за куотърбека: действието по усет. Отклоняването от плана. Оглеждането на обстановката, вземане решение на момента за промените, които трябва да се внесат. Точно това ще направя сега.
Защото тъкмо имах удоволствието да се срещна с Лутър. Лутър Фигли, седнал през два стола от мен пред бара с прелестно момиче на име Тами. Лутър не е претендент за приза за интелигентност или класа. Нито за стилно облекло, което се състои от сива тениска с надпис „Не се бъзикай с Хъскърс“ и торбести шорти. Но, о, колко е запленен от разговора с дамата си Тами за основните принципи във футбола, а тя, изглежда, не знае много за спорта, което означава, че приема всяка негова дума за чиста монета, макар изисканите млади хора като мен да виждат колко ниско е нивото на Лутър.
Представете си, че единствената ми цел тази вечер беше да се насладя на хамбургер и мач по пътя към следващия ми проект. Нямах нищо планирано за Лутър. Тами или който и да е друг в този бар. Ала добрият куотърбек си проличава, когато възможностите сами изникват пред него. Когато корнербековете издишат и няма сигурност в дълбочина, куотърбекът сменя тактиката и се устремява към тъчдаун, не е ли така?
Разбира се, че е така. А може да се окаже, че Лутър и Тами са твърде подходящи за мен, та да ги пропусна. Лутър, защото не може да си затвори устата за неща, от които изобщо не разбира толкова, колкото си мисли, а и има хубави едри капачки на коленете, които вероятно са доста чувствителни на допир. Тами пък има хубава кръгла глава под червените си къдрици. Освен това има силен гърлен глас, който ще звучи много атрактивно, когато започне да се моли.
Да, значи, предизвикателството се приема.
Трябва да бягам, приятели. Време е да пообщувам.
(Край)
32
В кухнята, в която се намирам в Орора, Илинойс, е толкова тихо, че се чува бръмченето на хладилника и капенето от мивката. Гретчън Суонсън е дребничка жена с прегърбени рамене, изопнато лице и грижливо сресана бухнала бяла, къдрава коса като на Дядо Коледа. Загледала се е в далечината през прозореца към нещо в задния двор от един декар. Нямам представа дали осмисля всичко, казано от мен, или мисли за дъщеря си, която вероятно е играла там на разнебитената сега детска площадка и се е люляла на гумата, която още виси от големия дъб.
Кухнята е ярко осветена, но върху всичко тук е надвесена мрачна сянка, сякаш нещо гнило е заразило този някога оживен дом, оцветило е яйченожълтите стени в мръсно бежово и е превърнало топлото излъчване на Гретчън в отчаяна резервираност. Спомням си, че изпитвах същото усещане, след като Марта умря, колко цинични ми се виждаха всички красиви вещи. Как смее нещо да бъде изящно и красиво, мислех си, насред всичката тази болка и страдание? Как имат дързостта тези хора да вървят по улицата и да се смеят? Как може небето да е толкова невероятно и лазурносиньо?