33
И така, тази вечер имам да ви казвам нещо много важно. Мислех, че ще мога да изчакам, но не мога. При предишната ни среща снощи аз бях в бар на Гранд Айлънд и даваха колежански футболен мач по ESPN Класик на „Кугарс“ от Хюстън отпреди две години. Вероятно си спомняте, че споменах за мъж на име Лутър, Лутър Фигли, който седеше през два стола от мен с жената, която се опитваше да впечатли, истинска красавица на име Тами Дъфи? И така, след края на сеанса ни Лутър започва да бърбори на Тами за невероятната нападателна тактика на Хюстън, наричана „тичай и стреляй“. Лутър звучи като същински професор, какво ти, направо като академик, начетен мъж, докато ѝ обяснява как в „тичай и стреляй“ участват четирима раздалечени по терена рисивъри и куотърбекът, който да хвърли топката при възможност.
Сигурно не ви е трудно да си представите, че доста се изнервих.
Хюстън не прилагаше нападателна тактика „тичай и стреляй“, а „разгърната офанзива“. Има разлика. Всъщност има доста разлики.
Тактиката „тичай и стреляй“ е създадена, за да доведе до максимум опциите за куотърбека, които включват тичане. В типичния случай куотърбекът прави полузавъртане или спринт от място, като атакува ъгъла, което му дава възможност за тичане, ако е необходимо. Рисивърите обикновено сами определят маршрута си въз основа на отбраната, срещу която са изправени. Така че това е много динамично нападение с доста тичане.
(Бележка на редактора: звуци от приглушен мъжки глас, сякаш има нещо в устата и се опитва да пищи.)
Тихо, Лутър. Не говоря на теб. На теб ли мислиш, че говоря? Говоря за теб. Различно е от това да говоря на теб. Разбираш ли, че има разлика, Лутър?
Извинявам се; приятелят ми трябва да поработи върху маниерите си. И така, при „разгърнатата офанзива“ няма никакво вълшебство. Просто разполагаш рисивърите си по цялото поле, за да покрият бранителите и да създадат по-добри проходи за преминаване. Тук не присъства чак такава импровизация.
Опитах се да проявя любезност. Постарах се да изтъкна пред господин Лутър Фигли, че Хюстън приложиха „разгърната офанзива“, хубаво, ама този мастит учен, този високо културен член на интелигенцията, този велик мислител, ходещ и пръскащ мъдрост по земята, реши, че може да ми говори отвисоко, сякаш съм едноклетъчен организъм. Знаеш ли каква беше грешката ти, Лутър? Знаеш ли? Ако познаеш, ще ти върна зъбите. Поне част от тях. Горните.
Не? Разстроени ли сме? Грешката ти беше, че обиди човек, когото не познаваш. Изглеждах ти като приятно, нормално и безобидно създание, нали така?
Ще трябва да оставя диктофона — не, почакайте, ще го закача за якето си… Добре, хубаво, още ме чувате… ела насам, любима…
(Бележка на редактора: звуците от женско хлипане продължават до края на записа.)
Ти си… по-тежка, отколкото… си мислех… ето. Уф!
Добре, госпожице Тами, Дъфи, сега ще се позабавляваме. Нека… първо… те настаня по-удобно. Хайде, не ми се съпротивлявай… (едва чуто) не улесняваш нещата…
Не очаквах този обрат, уверявам те, Лутър. Планирах единствено да изям един хамбургер и да погледам класически футболен мач по пътя си. Въпреки това промених решението си в последния момент, защото ти си такъв невероятен тъпак.
Ще ти дам право на избор, професор „Тичай и стреляй“. Мога да убия първо теб или да ти предоставя място на първия ред, за да гледаш какво ще направя с Тами, преди да се заема с теб.
Трудно решение? Добре, нека тогава да е първият ред. Все пак си има положителната страна за теб — ще получиш трийсет минути живот допълнително. Нали точно в това се вкопчвате отчаяно? Във всеки дъх.
Е, когато видиш какво правя с Тами, ще преосмислиш това решение.
(Край)
34
Извръщам се от компютъра си и се взирам в часовника. Минава пет часът. Къде са те? Потропвам с крака по пода. Не мога да се концентрирам. Би трябвало да се ровя из морето от информация в НСДИ за неразрешени случаи на палеж или подозрителни пожари, но не мога да се съсредоточа, не и когато сме толкова близо. И от двете места, от окръг Дю Паж и от окръг Шампейн, ми обещаха резултатите от аутопсиите до пет часа. Е, минава пет, хора — къде сте?
Тръгвам към кабинета на Букс. Софи Таламас е на стола си от другата страна на бюрото му, наведена напред, за да могат с Букс да си приказват тихичко, всеки подпрял лакти на плота и едва няколко сантиметра делят главите им. Помежду им съществува фамилиарност, езикът на тялото им загатва интимност. Не е нужно да ме ударят по главата, за да го забележа. И сляпа маймуна би усетила химията между тях.