Выбрать главу

Щом ме забелязват, отдръпват се един от друг. Облягат се назад вместо напред, извръщат лицата си към мен и израженията им показват, че не са ме очаквали. Ще ми се да можех да си изляза от стаята, но тогава ситуацията би станала още по-неловка.

— Получи ли докладите от криминалистиката? — пита Букс, като се връща към обичайното поведение.

Поклащам глава и вдигам смартфона си.

— Предполагам, че ще се обадят всеки момент.

— Влез. Седни.

Софи отмества стола си назад и освобождава път към мястото до себе си.

— Прегледа ли пожарите от снощи? — питам я. Възложила съм ѝ работата, която вършех през последната година, преглеждане на уебстраници, абониране за електронна поща с последните новини, за да се следи случилото се през деня, за да открием следващото убийство, извършено от субекта ни.

— Да — отговаря тя. — Няма нищо от вчера през деня или снощи.

Кимам неохотно. Не мога да бъда сигурна, че е станала достатъчно добра в това. Бих проверила работата ѝ, ако имах време. Ние сме само четирима, а вършим работа поне за дванайсет.

— Тъкмо обяснявах на Софи проблема с юрисдикцията — бърза да каже Букс, вероятно забелязал изражението ми.

Кимам, сякаш съм му повярвала. Начинът, по който се бяха сгушили, как се отдръпнаха едновременно, щом ме видяха — не мисля, че темата на разговора им е била проблемът с юрисдикцията.

Този случай не е под юрисдикцията на ФБР, докато не се пресече щатската граница, и дори да успеем да установим случаи на убийства в Шампейн и Лайл, Илинойс, така или иначе, не се пресичат щатски граници. Докато местните не поискат помощ от нас, нямаме шанс. Това е пречка за нас, но до момента срещаме само пречки, така че тази може да се нареди на опашката.

— Нямах намерение да ви прекъсвам — казвам.

— Не ставай глупава — отвръща Букс твърде ентусиазирано. — Влизай.

Звъненето ме спасява. Звънене за входяща поща в телефона ми. Поглеждам съобщението.

— Аутопсията на Джоел Суонсън — изричам.

35

Отварям съобщението на десктопа си, където ще ми е по-лесно да чета доклада на съдебния лекар на окръг Дю Паж. Чела съм само един експертен патологичен доклад през живота си и той беше под друга юрисдикция, така че не съм особено веща в тази област. Подобно на този, който бях чела — а вероятно и на всички останали, — има обобщено заключение на възможно най-достъпен език за това какво е открил съдебният лекар относно смъртта на Джоел Суонсън от Лайл, Илинойс. Превъртам дотам и сдържам дъха си.

Следователите по пожари не са открили доказателства за преднамерени действия за причиняване на пожара и са заключили, че е бил причинен от запалена свещ в спалнята на покойната, която е подпалила завесите и огънят се е разпространил на горния етаж на къщата.

— Да бе — промърморвам. През цялото време знаехме за това. Наглася нещата така, че да създадат впечатление за случайно възникнал пожар. Не е изненадващо. Сега експертното заключение.

Наличието на натрупване на сажди по лигавиците и горната повърхност на езика показва, че покойната е била жива по време на пожара и е вдишала дим и други токсични химикали. Меките тъкани и кръвта в запазените органи бяха с черешов цвят, което е типично при нива на карбоксихемоглобина над трийсет процента и е показателно за вдишване на токсични количества въглероден окис и цианид.

— Това не може да е истина — продумвам. Казват, че е вдишала дима. Джоел е била жива, когато е започнал пожарът?

Тези находки са съпоставени с липсата на каквито и да били доказателства за наранявания по тялото на покойната, причинени от удар с тъп предмет или друга външна намеса, с изключение на горещината, генерирана от огъня.

Няма доказателства за порезни, огнестрелни рани или нещо подобно. Нищо, което не може да бъде обяснено с пламъците и топлината, излъчвана от тях.

— Не — простенвам.

Предвид горните находки заключението е, че става въпрос за случайна смърт, а причината за нея е била задушаване вследствие на вдишване на дим по време на пожара.

— Не! — крясвам и блъсвам клавиатурата на една страна, тя се премята във въздуха и увисва на кабела си до бюрото.

— Лоши новини? — Букс се е появил на вратата.

— Това е грешно — настоявам. — Не може да е правилно. Не може да е правилно.