(Буквата А означава Абдал. Дори и родителите му са знаели, че ще стане идиот.)
— Така, така. — Кретена винаги намира нещо, с което да се занимава, когато влизате в стаята, за да подчертае колко сте нищожни и колко е важен той. Днес чете нещо, някаква диплянка или брошура.
— Не е нужно да сядате — спира той Букс и мен съвсем близо до бюрото му. — Ще бъдем кратки.
Оставя ни да почакаме прави пред него, докато прелисти брошурата си, а след това ни поглежда над очилата си.
— Чува се, че сте прекарали наситена със събития седмица в Чикаго — заявява той. — Да видим дали съм разбрал всичко правилно. Еми ни убеди, че съществува убиец, който е поел на престъпно пътешествие из цялата страна и успява да остане незабелязан чрез гениална схема с палежи. Очевидно схемата включва преместване на леглото в спалнята, така че да е на пътя на потока с максимално количество кислород с цел засилване на огъня.
Цитира основното от доклада, който му изпратихме вчера, доклад, който той изиска от нас. Значи, поне го е прочел.
— И през тази наситена със събития седмица — продължава той — сте успели да установите, че от петдесетте и пет пожара, плод на така наречената престъпна вакханалия, при половината леглото е разположено срещу отворена врата — прехвърля страница на онова, което чете. — Въпреки това не знаете дали леглата са си били там поначало, или са преместени от този сериен убиец фантом.
С изключение на това на Марта, иска ми се да кажа. Леглото на Марта със сигурност беше преместено.
— При останалата част от пожарите нямате никаква представа къде са били разположени леглата. Информацията е прекалено остаряла. Вярно ли е всичко това?
— Точно така — отговаря Букс.
— Добре тогава — продължава Дикинсън. — Приблизително в половината от тези спални леглата са били разположени точно срещу отворената врата? Бих определил това като особено значим факт… — поглежда ме с бегла усмивка — … ако бях редактор на „Хаус Енд Гардън“ — добавя. — Но не съм. Аз съм заместник-директор във ФБР и намирам тази информация за изключително маловажна и незначителна. Знаете ли все пак кое ми се струва истински значимо?
Прехапвам недоволно долната си устна.
— Това, което ми се струва особено значимо, са откритията на двама независими патолози по криминалистика, изследвали две отделни жертви от вашия набор, чиито заключения гласят, че смъртта на тези две жертви е случайна. Не е насилствена.
Взима телефона си и вдига брошурата пред себе си. В този момент осъзнавам, че това е меню. Този боклук си избира обяд.
— Лидия — заговаря в телефона той. — Искам сандвич с печено свинско и малко картофена салата. И две кисели краставички отстрани. Не една. Две.
Кретена допира телефона до гърдите си и поглежда към нас.
— Това разследване вече е официално приключено. Букс, временното ти назначение е анулирано от този момент.
Букс продължава да мълчи с ръце зад гърба.
— А ти, Еми — добавя Дикинсън и изражението му се променя, — ела пак в шест часа, за да обсъдим положението с твоето отстраняване.
Стоя като закована за земята, но Букс хваща ръката ми и ме извежда навън, докато Кретена довършва поръчката на обяда си.
38
— Можеше поне да опиташ да се бориш за нас — обвинявам Букс в асансьора. — Имаш много по-голямо влияние от мен.
— Не и над Джулиъс — поклаща глава Букс. — А вероятно вече не и пред директора.
— И все пак можеше да се бориш за истината — упорствам.
— Така ли? — Той се обръща към мен. — И каква е истината? Кажи ми, моля те, Еми.
Чак тогава си давам сметка, че през последните трийсет и шест часа, след като получихме докладите от аутопсията, Букс е доста мълчалив. Предположих, че и двамата сме в едно и също състояние, че и той споделя моя гняв и негодувание.
— Вече не ми вярваш — промълвявам. — Не мислиш, че това са убийства.
— Ами — той се прокашля и разтваря ръце. — Еми, има конкретни факти, с които трябва да се съобразим.
Отдръпвам се от него.
— Не вярвам в това.
— Хей — казва той и се протяга към мен.
— Не го увъртай, Букс. Просто кажи каквото имаш да казваш.
Той си поема дъх.
— Еми, въпросът не е дали аз ти вярвам. И ти не си по-убедена от мен, че това са убийства. Въпросът е, че трябва да се доверим на данните. Данните казват, че тук няма престъпление.
— Не — настоявам аз. — Данните показват, че нашият субект е брилянтен в прикриването им.