Може би е време да спася кариерата си във ФБР.
Поглеждам часовника си. Пет часът е. По-добре да се връщам. Не искам да закъснявам за срещата си.
Време е да преглътна гордостта си и да се опитам да запазя работата си.
Преди да съм стигнала до Хувър Билдинг, мобилният ми телефон звъни. На дисплея се изписва името Софи Таламас.
— Ти беше права, Еми — изрича тя задъхано. — Беше абсолютно права!
40
Спирам в сенките на някакви дървета на Пенсилвания авеню Нортуест, бризът вее косата ми, туристите крачат лежерно по тротоарите, а работещите се провират между тях на път към дома. Притискам с ръка дясното си ухо, за да чувам по-добре с лявото потока от думи за откритията, до които е стигнала Софи Таламас.
— Случило се е в петък — съобщава тя. — Името на жертвата е Чарлс Дейли. Бил е продавач на обувки и е живеел в Лейкуд, предградие на Денвър. Бил е открит мъртъв в спалнята си, където е възникнал пожарът. Знам, че ще ме попиташ за разположението на леглото, но още не съм установила това.
Кимам през цялото време, въпреки че не може да ме види.
— Звучи като нашия субект — съгласявам се. Но…
— Какво „но“?
— Обикновено убива по двама души на всяко място, до което пътува — уточнявам. — Само един случай ли имаш в Лейкуд?
— Ами… точно в това е работата — отговаря тя. — Краткият отговор е да, един случай. Всъщност очаквах да открия и втори пожар в района, както сама каза. По тази причина поразширих търсенето си. Струва ми се, че открих втория. Въпреки че малко се различава.
— По какво се различава?
— Има две жертви, не една — казва Софи. — Всичко останало е същото. Пожарът в спалнята, случайното възникване — но жертвите са две. Лутър Фигли и Тами Дъфи. Живеели заедно в къща в Гранд Айлънд, Небраска.
— Небраска? Колко е далече от Лейкуд, Колорадо?
— На около шестстотин и четирийсет километра. Шест часа шофиране с кола. Но има логика, Еми. Лутър и Тами са били открити мъртви в Небраска два дни преди убийството в Денвър — сряда, пети септември. Ако хипотезата ти, че субектът живее в Средния запад, е вярна, би могъл да поеме по междущатска магистрала 80 на запад до Денвър. Гранд Айлънд, Небраска, е точно по път по I-80.
Обмислям това.
— Значи е карал, да кажем, от Илинойс или от мястото, където живее, по I-80. В сряда спира в Гранд Айлънд, Небраска, и убива тези двама души, Лутър и Тами. Това му осигурява достатъчно време да стигне до Денвър в петък и да убие продавача на обувки.
— Точно така. Ти беше права, Еми. Поел е на убийствения си поход след Деня на труда. Ти беше напълно права.
Може и да е така, но никой на висок пост не ми вярва. Току-що двама независими патолози криминалисти и заместник-директорът на ФБР ми бяха заявили, че съм в абсолютна грешка. Цялото ми проучване беше обявено за глупост, а правомощията ми бяха отнети.
— Как мина при Дикинсън днес? — пита тя.
Опитвам се да открия точните думи.
— Още не се знае.
— Не можем да спрем сега, Еми. Трябва да заловим този тип.
От нейната уста в божиите уши. Или в Дикинсъновите уши. Тя е права, разбира се. Не мога да спра сега. Защото и той не спира. Но как да го направя?
Как ще успея да продължа това разследване?
41
Спирам на работното си място, преди да се кача за срещата си с Дикинсън. Виждам Букс в кабинета надолу по коридора, който му дадоха да ползва за периода на временното си назначеше. Такава е строгата йерархия в Бюрото. Човек, който дори не работи на пълен работен ден, получава кабинет, защото някога е носил титлата специален агент.
Няколкото неща, които Букс донесе, за да се чувства като у дома си — снимка на родителите му, футболна топка с автографи на „Канзас Сити Чийфс“ от 1995 г., сертификата му от Бюрото — са прибрани в кашон, готови да бъдат отнесени в Александрия. Букс изглежда изтощен. Очите му са уморени и подпухнали. Вратовръзката му е разхлабена. Може би се радва, че е приключил с тези ограничения; вероятно се радва, че се връща в книжарницата си.
Тръгвам към кабинета му.
— Държах се малко грубо с теб по-рано — казвам му. — Знам, че направи много, за да стигна дори дотук.
Подсмихва се криво и махва с ръка.
— Има още две убийства — обявявам. — Едно в Небраска и едно в Колорадо през период от два дни. Тръгнал е на път. Същият профил и същият почерк.
Букс клати глава.
— И същите заключения в аутопсиите, обзалагам се, ако се стигне толкова далеч. Смърт поради вдишване на дим, вследствие на случайно възникнал пожар.
Вероятно е прав за това. Не можеш да разрешиш престъпление, ако никой не желае да го обяви за такова.