— Това е така нареченият детектор за подслушвателни устройства — обяснява. Натиска едно копче и то забръмчава, една от лампичките светва, а на екранчето се поява линия, която подскача нагоре-надолу и измерва радиочестотните вълни подобно на сърдечен монитор. — Може да засече всякакви видове подслушвателни устройства, включително такива за телефон, GPS трансмитери, скрити камери. — Размахва го над мен, а след това минава зад гърба ми. Бръмченето не престава, но и не се променя. — Няма записващи устройства — заключава той, а дъхът му гъделичка ухото ми и отмества косата от врата ми. — Сега трябва да те претърся. Вдигни ръце.
— Защо?
— Защото малката ми джаджа не може да засече старомодните записващи устройства с лента. Или пък просто защото искам.
Вдигам ръце. Той ме опипва. Не бърза, проучва извивките на тялото ми така старателно, че и видът на бельото ми да не остане тайна за него. След като е обходил цялото ми тяло, взема смартфона ми — обикновен айфон — оглежда го и ми го подава.
— Много добре — заявява, изключва детектора си и бръмченето замлъква.
— Защо е цялата тази подозрителност? — питам.
— Защо? — Обляга се на бюрото и се взира в мен. — Защото искам да си поговорим, Еми, и то насаме.
43
Все така облегнат на бюрото, Дикинсън кръстосва ръце, поклаща глава и ме поглежда като нагъл хлапак.
— Личен разговор? — питам. — Възнамеряваш да ми обясниш кой е лесният път, който да следвам?
— Знаеш кой е лесният път — казва Джулиъс. Разтваря ръце. — Толкова лошо ли би било, Еми?
Дали би било толкова лошо да имам сексуални отношения с него? По-скоро бих се съгласила да ми извадят зъб с клещи без упойка. По-скоро бих вдишала вулканична лава.
Мобилният ми телефон звънва. Поглеждам към дисплея. Там пише „Мама“.
— Ах, мама те търси — възкликва Дикинсън, след като свежда поглед към телефона.
Обикновено майка ми се обажда точно по това време, след питието преди вечеря, за да изрази завалено обичта към единственото си останало дете. Алкохолът отключва емоциите, които е сдържала през годините, както нищо друго, излива сладникавите признаци на любов и съжаление, а след като изтрезнее, те отново се прибират в тайното си скривалище.
— Ще отхвърля обаждането — казвам. Натискам два бутона и звъненето престава. После оставям телефона на стола до себе си.
— И така, обратно към разговора ни. — В ъгълчето на устата на Дикинсън се прокрадва усмивка.
— Не ме привличате — заявявам. — Без да се обиждате.
Дикинсън тихичко се изсмива.
— Нищо подобно, Еми. Нищо подобно. — Вирва глава и ме поглежда. — Ти май не схващаш, а? Това прави нещата още по-приятни за мен.
Сякаш кубче лед се плъзва по задната част на врата ми. Едва събирам сили да остана в тази стая. За него ще бъде дори още по-възбуждащо, ако спя с него против волята си. Отвращението ми ще му послужи като стимулант.
Какво съм склонна да жертвам?
„Запази работата си — поръча Букс. — Ще бъдеш по-продуктивна отвътре“.
— Ами… ако кажа да? — питам, извърнала глава встрани, без да мога да го погледна в очите.
— Ако кажеш да, Еми, ще получиш отново работата си. Веднага.
Затварям очи.
— Ами работната група? Можем ли да продължим да разследваме онези пожари?
Дикинсън не отговаря. Оцъклил е очи. Езикът му се подава и лигите се стичат по устните му. Осъзнавам, че си фантазира. Представя си как правим секс.
Започва да ми се повдига. Блокирам в съзнанието си всички представи за този трътлест, изпечен в солариум мъж с ужасния кичур коса, преметнат върху плешивината, гол до мен.
— Е — промълвявам. — Ако спя с теб…?
— Или каквото друго ми се прииска. Аз съм човек с разнообразни апетити.
Навеждам глава, притискам основата на носа си и оставям тишината да надвисне между нас. После вдигам глава и изричам:
— Не. Не мога да го направя.
Дикинсън, в своето надмощие, което толкова скъпи, се мъчи да ми отнеме удоволствието да го видя разочарован. Вместо това просто свива рамене.
— Значи, това беше последният ти работен ден в Бюрото.
— Не можеш да ме уволниш, защото не искам да спя с теб.
— Не го правя. Уволнявам те, защото още те смятам за емоционално нестабилна. Да не би да твърдиш, че съм настоявал за секс? — навежда се към мен. — Това би означавало да противопоставиш твоята дума срещу моята, Еми, нали така?
— Може и да е така — казвам. — А може и да не е.
— Струва ми се, че и аз разбрах нещата по същия начин като Еми — прозвучава гласът на Букс по високоговорителя.