Може да сте най-великодушният и любящ баща, най-щедрият човек, но ако приятелите ви узнаят за порнографските снимки на азиатки, които сте свалили в компютъра си, те ще мислят за вас преди всичко като за перверзник, затова ги пазите в тайна. Може да сте вярна съпруга, която никога не е мамила съпруга си, но ако той знаеше, че се опипвате под душа и си мислите за директора на основното училище или за някоя филмова звезда, мнението му за вас би се променило, затова го криете.
Не споделяте тези неща, защото се боите, че това ваше отклонение от нормите ще ви охарактеризира, че хората ще допуснат тези дреболии да повлияят на цялостното им впечатление за вас, на образа, който сте изградили така грижливо. Ето защо се прикривате. Слагате си маска. Но не осъзнавате ли? Никой не може да ви опознае наистина, ако не знае за странностите ви. Ако познават само меката и гладка сърцевина, но не са наясно с острите ръбове, значи, не разполагат с пълната картина, а просто със серия от моментални снимки.
Вярвате, че сте уникат ли? Мислите, че сте единственият, който крие нещо за себе си? Разбира се, че не сте. Всеки го прави. Всеки около вас има сексуални или садистични наклонности или се поддава на определено изкушение, което таи у себе си, маскира под костюма си „Армани“, красивия грим, топлата усмивка или любезен смях. Всъщност не познавате никого друг на този свят, освен може би себе си.
Точно това е причината да ви казвам всичко за мен. Искам да ме опознаете. Държа да знаете всичко. Защото вие определено сте наясно със странностите ми, не е ли така? Знаете тайните ми. Смятате ли, че това ме охарактеризира? Вероятно да, а не би трябвало. Аз представлявам много повече от нещата, които са ви известни. Това не е всичко от мен.
Знаете ли например че никога, абсолютно никога не мога да нараня животно? Знаете ли, че всеки месец дарявам по трийсет долара за децата от Третия свят? Знаете ли, че веднъж платих за погребението и надгробната плоча на един съсед, защото вдовицата му не можеше да си го позволи?
Да, това наистина обърква представите ви, нали? Предпочитате да съм някое зло създание, защото ще ви е по-лесно да го разберете. Не искате да знаете, че мога да проявявам щедрост и състрадателност. Не ви се струва логично, защото вече сте ме поставили под общ знаменател, сложили сте ме в рамка и в съзнанието ви няма място извън нея.
Не мисля, че е честно, това е всичко. Не очаквам канонизиране, но поне да признаете, че съм сложна личност като всички останали. Аз поне махнах маската си пред вас. Това е повече, отколкото можете да кажете за себе си, нали така?
(Край)
46
Сградата на Съдебна медицина в окръг Кук представлява огромен бежов циментов блок, чиито прозорци някой архитект е решил да разнообрази със скосяването на един-два ръба. Студеният въздух, който ни лъхва при влизането, е истинска наслада. Никога не съм си представяла, че толкова ще се радвам да пристигна в морга; климатикът в колата под наем бълваше топла струя към четирима ни по време на краткото пътуване от сградата на ФБР в Чикаго. Софи Таламас изглежда като поръсена с роса и с леко поруменели бузи, но Дени Сасър, Букс и аз сме откровено потни и зачервени.
Измъчената рецепционистка ни показва малка конферентна зала без прозорци. Всички се настаняваме на очуканите столове, а аз вземам списание „Воуг“, сякаш ще имам възможност да го прочета.
— Значи, е убил двама души в Небраска — казва Букс. — И след това търговец на обувки в Денвър.
— Точно така.
— Накъде ще се запъти следващата седмица, Еми?
Като че аз знам. Сиатъл? Остин, Тексас? Бърлингтън, Върмонт?
Доктор Олимпия Джейнъс най-накрая пристига в конферентната зала. Тя е красива жена, висока, стройна и силна на вид. Косата ѝ е къса и черна, леко прошарена отстрани, и има квадратни черни очила, закачени на верижка около врата ѝ. Носи практични обувки — „Данско“ — сив панталон с класическа кройка и синя памучна блуза.
— Здрасти, Лия — казва Букс. Дени Сасър също става да я поздрави.
— Букс, Дени, радвам се да ви видя и двамата.
Следват запознанства и ръкуване с доктор Олимпия Джейнъс, специален агент от ФБР и патолог криминалист. Бюрото рядко извършва свои аутопсии, но когато се наложи, обикновено ги ръководи Лия Джейнъс. Работи по случая с Кулите близнаци, Уако, развръзката в Руби Ридж — била е на всяко съществено за Бюрото място.
Това беше последният ми шанс, единствената отстъпка, която получих от Дикинсън — да позволи Лия Джейнъс да направи аутопсия на двете жертви от Илинойс, Джоел Суонсън и Къртис Валънтайн. „Ако тя каже, че няма нищо нередно — заявих на Дикинсън, — ще се оттегля тихо и кротко“.