— Точно така. — Тя ми се усмихва мрачно. — А не видях нищо в докладите или в останалата информация, което да подсказва за наличие на изгоряла гума на местопрестъпленията.
— Не, разбира се, че няма — обажда се Дени Сасър.
— И това не е всичко — продължава Джейнъс. — Няма следи от изгаряния по вътрешната повърхност на трахеята и белите дробове. Димът, който са вдишали, не е бил горещ. — Тя почуква по масата с лакиран нокът. — Ако бяха вдишали дим от пожара, той щеше да изгори трахеята и белите им дробове.
— Е, какво искаш да кажеш? — пита Букс.
Доктор Джейнъс свива рамене.
— Извън протокола, бих предположила, че някой е създал този дим и ги е принудил да го вдишат, за да изглежда, че са били живи по време на пожара — за да може заключението на патолога да гласи, че смъртта е причинена от вдишване на дим. Въпреки това тези хора не са вдишали дим от пожара в дома си. Димът има друг произход. По времето, когато къщите им са горели, те вече са били мъртви.
Сякаш всички в стаята изпускат едновременно дъха, който са сдържали досега. Комбинацията от наличие на дим и липса на горещина елиминират възможността Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън да са вдишали дим от пожар. Това от своя страна опровергава твърденията на патолозите от Шампейн и Дю Паж.
Чак сега забелязвам, че пръстите ми барабанят по плота на масата — не бавно или разсеяно движение, а причинено от спазми и треперене. Дръж се, предупреждавам се сама. Трябва да чуеш това. Не мисли за нея. Тук не опира до Марта. Става въпрос за залавянето на убиец.
— Предполагам, че това не е всичко, което имаш да ни казваш — казва Букс.
Лия Джейнъс се засмива нервно.
— Не, не е всичко — потвърждава тя. — Ако беше, снощи нямаше да сънувам кошмари, свързани с работата ми, за пръв път от двайсет години.
48
Очакваме с нетърпение следващата част от откритията на доктор Олимпия Джейнъс. Но бъдете наясно, вече сме отбелязали голяма победа. Заключенията на местните патолози са захвърлени през прозореца.
Защо тогава нямам празнично настроение? Защото в духа „внимавай какво си пожелаваш“ доктор Джейнъс ще ни разясни някои доста конкретни подробности за начина, по който са умрели Къртис Валънтайн и Джоел Суонсън, а следователно и за начина, по който е умряла сестра ми.
Всички членове на екипа ни, всеки посвоему — сведен поглед, свити рамене, потрепващи крака, — реагират по един и същи начин, въпреки че не са лично обвързани като мен. Вече сме наясно за невероятните му способности. Сега ще узнаем степента на неговата извратеност.
Джейнъс ни показва лъскави снимки, които, както ни обяснява, са близки кадри на горната част на бедрата на Къртис Валънтайн и на зоната непосредствено около лактите и коленете на Джоел Суонсън.
— Вижте разцепването на тъканта тук — казва тя. — Подобно разцепване е нормално при такава смърт. Топлината от огъня предизвиква разкъсване на кожата, докато пламъците карат горния слой да се обели. След това по-плътният слой на дермата започва да се дехидратира, свива и отлепя. Това отлепяне изглежда успоредно на мускулните влакна, забелязвате ли?
Предполагам. Трудно е за човек като мен да разбере подобни снимки. Въпреки това изглежда, че кожата е отделена вертикално и под нея се показва мускулът, подобно на кочан царевица под обелката.
— Тук е ключът — продължава Джейнъс. — Разцепването на кожата вследствие на пожар би било успоредно на мускулните влакна. Когато нацепването се дължи на лацерация — от нож или друг вид порезна рана — лацерацията би била напречна на мускулните влакна. Ето го ключа в аутопсията, който би разкрил извършено престъпление — съпоставяне на посоката на лацерацията спрямо мускулните влакна. Разбирате ли?
— Да — казва Букс. — Значи, тук нацепването е успоредно на мускула. Изглежда, сякаш се е появило по естествен начин по време на пожара.
— Точно така. При по-внимателно оглеждане разрезите са доста прецизни. Под прецизни имам предвид извършени с хирургическа точност. Дори са симетрични. Просто са твърде идеални, за да бъдат естествени.
— Освен това е постъпил много хитро — добавя тя. — Избира местата умно. Тези лацерации са на места, които са почти изцяло унищожени от огъня и не е останал почти никакъв слой мазнини върху овъглените кости или в зони, където кожата обичайно е увредена. Който и да е направил това, има солидни медицински познания и стабилна ръка. Субектът ви ги е нарязал, и то по начин да е сигурен, че няма да го открием.
Усещам, че ръцете ми отново треперят и сключвам пръсти, за да престанат. Тихото бръмчене в главата ми се усилва като заряда на батерия с висок волтаж.