50
— Ало? Хей, как си? Аз съм добре, добре съм.
Така, отново се занимавам с хитрата преструвка, че говоря по телефона, защото се намирам в един бар и правя любимото си нещо, наблюдавам хората. Вие обичате ли да го вършите? Струва ми се, че всички обичат, не е ли така? Не е ли странно, че почти всички ви се виждат особени? И все пак си представяте, че ако местата ви бяха разменени, вие бихте им изглеждали нормален човек.
И така, утре отпътувам, затова тази вечер сериозно трябва да се заловя за работа, но ще ви дам пример как правя онова, което правя — как привличам хората, как печеля доверието им, защото…
(Бележка на редактора: женски глас:)
— Вие писател ли сте?
— Моля? Хей, можеш ли да изчакаш секунда? Някой ми говори. Изчакай секунда.
— Извинете, какво казахте?
(Жена:) — Попитах дали сте писател.
— Дали съм писател? Защо ми задавате такъв въпрос?
(Жена:) — Защото ми се стори, че наблюдавате хората и си водите бележки. Макар да се преструвате, че говорите по телефона.
— Не се преструвам, че говоря по телефона. Наистина говоря.
(Жена:) — Добре, съжалявам за безпокойството.
— Хей, може ли да ти звънна по-късно? Добре… добре, благодаря… чао.
(Жена:) — Съжалявам, това беше грубо от моя страна.
— Не вярвате, че говорех по телефона?
(Жена:) — Вашият изглежда малко странно, но кой ги знае в наши дни. Просто… по-добре да си гледам своята работа. Наистина.
— Не, няма проблем. Всичко е наред. Между другото, аз съм Греъм.
(Жена:) — Аз съм Мери.
— Мери, Мери, все се чумери.
(Жена:) — Може и така да се каже. А Греъм английско име ли е?
— Да, точно така. Какво пиеш, Мери?
(Жена:) — Клъб сода. Е… писател ли си?
— Не, не съм. Ще пробваш ли с още едно предположение?
(Жена.) — Ченге ли си?
— Не. Защо, да не би да приличам на ченге?
(Жена:) — Всъщност не. Но начинът, по който оглеждаш хората… Мислех си, че може да работиш под прикритие. Например да следиш някого.
— Може пък да следя теб, Мери. Да си направила нещо лошо, за което трябва да знам?
(Жена (през смях:)) — Интересен въпрос.
— О, добре, заинтригува ме. Кажи.
(Жена:) — Просто се пошегувах.
— Какво можеш да загубиш, Мери? Не ме познаваш. Аз съм просто посетител в бара. Може пък да съм свещеник. Да опростя греховете ти.
(Жена:) — Ако нямаш нищо против, аз се придържам към петия.
— О, никак не си забавна. Ще ти помогна ли, ако първо аз призная своите грехове?
(Жена:) — Разбира се.
— Аз съм сериен убиец. Записвам мислите си на фалшив телефон за поколенията. Нали разбираш, за да ме изучават във ФБР някой ден.
(Жена:) — Колко са жертвите ти?
— Стотици, Мери.
(Жена:) — Мммм… тази роля не ти отива. Имаш безобидно излъчване.
— Точно затова толкова ме бива в това, с което се занимавам. Заблуждавам хората. Такива като теб например.
(Жена:) — Значи, искаш да кажеш, че ме заблуждаваш? Опитваш се да спечелиш доверието ми?
— Точно така.
(Жена:) — А на теб хрумвало ли ти е, че може аз да съм сериен убиец, който се опитва да заблуди теб?
— Май ще е по-добре да внимавам. Кажи, Мери, какво те води тук?
(Жена (киска се:)) — Приятно момиче като мен на подобно място?
— Точно това имам предвид.
(Жена:) — Ами… наистина ли искаш да знаеш? Имах уговорка. Среща с непознат. Приятелка ми я уреди с един тип и се срещнахме тук. Работя тук, затова мястото ми се видя подходящо. Изпихме по питие и той си тръгна.
— Не мина ли добре?
(Жена:) — О, чудесно мина. Той беше много свестен.
— Струваш ми се разочарована от това, Мери.
(Жена:) — Може би малко. Но всъщност точно такъв трябва да си потърся, нали така? Свестен мъж. И без друго всички ми го казват.
— Но ти не търсиш това?
(Жена:) — Е, очевидно искам да бъде свестен. Но основното, което ме интересува, е… да кажем интересен, поради липсата на по-подходяща дума. Не прекалено ванилов. Нали разбираш, малко по-тъмен, не напълно ошлайфан.