— Благодаря, че се съгласи да се видиш с мен — казвам.
— Не съм. Ти просто се появи.
— Тогава благодаря, че не ме изхвърли.
— Не съм имал възможност да те изхвърля. Още не е късно.
Усмихнах се за пръв път от седмици. Букс изглежда чудесно. Във форма и спокоен. Щастлив. Нахалник. Не е ли редно да бъде многострадален след раздялата ни?
— Още ли си сноб по отношение на кафето? — питам.
Този път той пуска лека, неохотна усмивка. В нея се крият много спомени. Дори и на държавна заплата той винаги се стремеше към хубавите неща, поръчваше си италианско кафе на зърна по интернет.
— Разбира се — казва той. — А ти още ли си невротична скандалджийка с голямо сърце?
Доста правилна оценка. Букс ме познава по-добре от всеки друг. И въпреки това усещам, че разговорът ни е малко странен, насилен. Най-добре да мина право на въпроса.
— Имам нужда от помощта ти съобщавам му.
6
— Не — отсича Букс и гневно клати глава. — И дума да не става, Ем.
— Искам да ме изслушаш, Букс.
— Не, благодаря.
— Не си чувал нещо подобно.
— Както вече казах, или поне мисля, че го казах на глас, не, благо да…
— Поставям този тип на челна позиция в световната класация за най-голям изрод. Не преувеличавам, за да те впечатля, Букс.
— Не се интересувам. Не. Не се интересувам — повтаря той, сякаш се опитва да убеди сам себе си.
Намираме се в склада до магазина му, заобиколени от книги, струпани по масите и подредени по рафтове. Откривам малко пространство върху една от масите и тръшвам петдесет и три папки със случаи, за да ги прегледа.
— Всичко е тук — казвам. — Просто ги прочети.
Букс прокарва ръка през пясъчнорусата си коса. Сега я носи по-дълга, кичурите надвиснат над челото му, а отзад се къдри, вече е редови гражданин. Обикаля в кръг, докато събере мислите си.
— Вече не работя за Бюрото — възразява той.
— Можеш да се върнеш заради този случай изтъквам. — Тъй или иначе, не искаха да напускаш.
— Тази задача бездруго е подходяща по-скоро за специален агент…
— Тогава ще сформираме специален екип…
— Това не е мой проблем, Ем! — Той помита една маса и по пода се пръсват книги с меки корици. — Знаеш ли колко трудно приемам внезапната ти поява? И искаш помощ от мен? Не е честно. — Той ме сръчква с пръст. — Не е честно.
Прав е. Не е честно. Но тук не опира до справедливост.
Букс продължава да стои с ръце на хълбоците около две минути и да клати глава. После навежда поглед към мен.
— Дикинсън те е отрязал?
— Да, но неоснователно. Дори не е чел досиетата. Познаваш Кретена.
Букс не възразява срещу това.
— А ти сподели ли защо е толкова важно за теб? — пита той.
— Очевидно е защо ме е грижа. Някакъв човек убива…
— Не това имам предвид, Ем, и ти го знаеш. — Тръгва към мен. — Дикинсън наясно ли е, че сестра ти е загинала при пожар, възникнал при подозрителни обстоятелства преди осем месеца в Пеория, Аризона?
— Това няма нищо общо.
— Ха! — присмива ми се той и вдига ръце във въздуха. — Нямало нищо общо!
— Така е. Дали сестра ми е една от жертвите, или не, не променя факта, че сериен…
Букс не иска и да чуе. Махва с ръка, ла-ла-ла, не те слушам.
— Еми, съжалявам за Марта. Знаеш, че е така. Само че…
— Ако съжаляваш, ще ми помогнеш. Щом произнасям тези думи, осъзнавам, че съм прекрачила границата. Букс е продължил напред със своя живот. Приключил е с работата си като специален агент. Сега професията му е да продава книги.
Вдигам ръце.
— Забрави последния коментар — казвам. — Не биваше да идвам тук, Букс. Аз… съжалявам.
Тръгвам си по същия път, по който дойдох, без да чуя и дума от бившия си годеник.
7
Обичам аромата на свежи цветя вечер. Това е толкова уникално лятно ухание, не е ли така? Дава усещането, че цялата стая е… коя е точната дума… нова. Нова и свежа. Стените са пребоядисани в розово с акценти в лимоново. Това легло също е ново, двойно легло със старомоден балдахин — не е ли подобно на онова, което имаше като малко момиченце, Джоел? Не беше ли сполучлив подарък от мама и татко за новата градска къща, за началото на нов живот?
О, няма значение. Боя се, че Джоел не е в състояние да говори в момента.
Останалите неща определено са стари. Античната тоалетка вероятно е позабърсана и докарана от мазето на родителите. Приятен стол за четене. Най-хубаво от всичко е импровизираното нощно шкафче, досущ като от стая в общежитие на колеж — две касетки за мляко, сложени една върху друга, а отгоре малък будилник и ваза със свежи лилиуми.