— Е, положителната страна е, че поне се прочу — казва Дени Сасър и нежно слага ръка на рамото ми. — Можеше да бъде много по-лошо — добавя той не така лековато.
Истина е. В статията не се споменава моделът, който следва при пътуванията си из страната, нито мачовете на Националната футболна лига или пък фактът, че отдавна вече не сме на етап предварително разследване.
— Няма нищо за футболните стадиони — казва Букс и влетява в кабинета ми.
— Не се споменават футболните мачове — обявява Софи, която също пристига. — Това е хубаво, нали?
— Хубаво е — отвръщам и правя успокоителен жест. — Да, хубаво е.
Всички мълчим, докато препрочитаме статията. За мен това е четвъртият път.
— Информацията е изтекла на местно ниво — заключава Дени. — Който и да е пропял, не е много наясно с това, което правим.
Може и така да е… още чета… говори се за първоначалните заключения от медицинските изследвания… работата на патолога на ФБР, която оспорва тази на местните експерти… други местопрестъпления, неизвестни на репортерите, но се споменава, че се намират в четирите края на Съединените щати… обща статистическа информация за битовите пожари в Съединените щати и известните случаи на палеж… и още малко драматизъм за финал: „Това е един от най-изобретателните убийци, за които съм чувал“, са думите на един от източниците.
Психически изтощени, се опитваме да се съвземем от първоначалната тревога и известно време и четиримата стоим мълчаливо. Както винаги Букс е този, който нарушава тишината, като се прокашля.
— Е? — казва той и свива рамене. — Какво прави нашият субект сега?
76
Не, не, не. Няма начин това да се случва. Не сега. Не сега!
Не разбирам. Как стана това? Как са могли да узнаят? Направих всичко както трябва! Дори и те го признаха: „Престъпен гений — казват, — заблудил редица следователи и патолози“. Разбира се, че го направих. Екзекуциите ми бяха безпогрешни. Въпреки това очевидно престъпният гений не е бил толкова гениален, нали?
Това глупаво момиче. О, това глупаво, глупаво момиченце на име Еми Докъри. „Катализаторът“ на разследването, както се казва в статията.
Не би трябвало да се изненадвам. Марта ми каза, че си непреклонна, Еми, блестяща и отдадена. А аз проявих самонадеяност. Кого го е грижа, че сестра ѝ работи във ФБР? — казах си. — Никой не би успял да ме разгадае.
Какво трябва да направя сега? Да си събера топчетата за игра и да си вървя у дома? Да приема, че добре се позабавлявах, и да си продължа живота? Те точно това искат. Пуснали са тази статия само за да я видя. Не го ли осъзнавате? В нея няма почти никакви подробности. Те не знаят какво правя, нито как или защо. Ако имаха представа, нямаше да пуснат сведения в пресата. Не, просто някак са успели да разберат какво извърших, но нямат и бегла идея за моята самоличност и местонахождение. За тях съм невидим призрак, както е било винаги. Значи, се опитват да ме сплашат. Да, разбира се — опитват се да ме стреснат, като ми внушат, че са по петите ми. Въпреки това знам, че не са наблизо. Не — точно така, не са близо, няма начин да са наблизо, не са ме приближили. Не са близо.
Не, не, не. Не, не, не.
Как са узнали? Просто не мога да разбера. Толкова много внимавах. Действах така дисциплинирано.
Мислите, че ще ме накарате да престана? Така ли? Мислите, че като пуснете мъглява статия във вестника, ще ме спрете? Въобразявате си, че не съм наясно как вашите хора умишлено публикуват материали, за да стреснат заподозрените? Ако щете, привлечете и сто агенти за разрешаването на този случай, пак няма да ме откриете. Можете да ме пъхнете в автобус, пълен с агенти на ФБР, и те пак няма да ме надушат. Вие изобщо не сте ми в категорията — осъзнавате това, нали? Как беше онази поговорка? „Не можеш да имаш дъга без буря“. Просто ми давате стимул да се усъвършенствам. Да, точно така, това вече е съвсем в духа на Греъм. Вероятно ми е нужно ново предизвикателство. Може това да е втора глава от историята ни. В първа глава аз пътувам из страната абсолютно безнаказано, а ФБР си спи блажено в Хувър Билдинг. В тази глава ФБР се събужда, но въпреки това не може да хване и собствената си сянка. Да, ще се развилнея, точно това ще направя. Ще се развилнея и ще го извърша под самия им нос, за да им докажа колко са безсилни.
И как все пак — как са разбрали? Не мога да повярвам. Умът ми не го побира. Моля, някой да ми обясни.