Ти самата си най-лошият си враг, винаги ме укоряваше Марта. Няма нужда някой да те тормози, защото сама си се заела с това. В много отношения Марта беше абсолютната ми противоположност. Беше забавна и любяща, а аз — меланхолична. Тя беше бляскава, а аз невзрачна. Размахваше пом-пом и като мажоретка насърчаваше отбора по футбол, а аз участвах в протести на Дружеството за защита на животните пред крайградската кланица. В петък вечер се веселеше с популярната групичка, а аз заравях нос в класиците или в някой учебник по статистика.
Тя беше пет сантиметра по-ниска от мен, косата ѝ беше по-тъмна и лъскава, а чашката на сутиена ѝ — с един размер по-голяма от тази на моя. Всички се удивяваха как е възможно две сестри, родени само през осем минути, да бъдат толкова различни.
— По дяволите, липсваш ми, момиче — изричам в празната кухня. Дори това изречение ми напомня за нея; тя винаги завършваше телефонните ни разговори с него, беше патентът ѝ за сбогуване, докато бяхме в двата края на страната по време на следването си в колежа или когато тя замина за следдипломна квалификация в Аризона, а аз по неразбираема за всички причина постъпих във Федералното бюро за разследване.
Още си спомням как реагира при новината, че започвам работа във ФБР. Изражението и беше объркано и сконфузено, сякаш не е чула добре, бунтарката с ляв уклон избира учреждение на властта, но думите ѝ бяха мили: „Щом това те радва, значи, радва и мен“. Това беше другото нещо, за което все ми опяваше. „Просто бъди щастлива, Ем. Щастлива ли си? Няма нищо лошо да се стремиш към щастието“.
Кафето е готово. Отнасям чашата във втората спалня и започвам да ровя из обичайните уебстраници и да проверявам пощата си. На пръв поглед няма нищо, което да ме кара да настръхна. Еднофамилна къща, избухнала в пламъци в Пало Алто без жертви. Пожар в комплекс от социални жилища в Детройт, вероятно няколко души са загинали. Химически завод извън Далас в пламъци. Не, не и не.
Това обаче може да се окаже интересно, пожар възникнал едва преди няколко часа в градче на име Лайл, Илинойс. Самостоятелна градска къща. Една-единствена жертва.
Името ѝ е Джоел Суонсън.
9
На следващия ден. Съвземането напомня махмурлук след бурен гуляй. Лежа в леглото и ви говоря пред портативния диктофон, взирам се в снимката на Джоел Суонсън, която направих снощи, след като приключихме, и която извадих на цветния си принтер. Тя се държа като борец, признавам ѝ го. Всичката тази кръв, всичката болка, а тя се бореше за живота си до самия край. Понякога просто не разбирам хората.
Знам, знам, казах ви, че не правя снимки — но снимам всяка жертва в края на схватката. Не може ли човек да си запази сувенир?
И така — добро утро! Старая се да започвам деня си с изгрева около пет сутринта. Няма по-плодотворен извор на вести за катастрофи, убийства и други инциденти от този час. Особено в дни като днешния, „следващия ден“, в който си струва да прегледаш новините. В момента си пускам видеоклип в една уебстраница… ето го:
— Домашен пожар причини смъртта на жена в предградието Лайл тази нощ. Двайсет и три годишната Джоел Суонсън, наскоро завършила Бенедиктинския университет, е загинала, след като в спалнята на дома ѝ в малките часове в сряда сутринта е възникнал пожар. Властите твърдят, че причината за пожара е била запалена свещ, паднала от нощното ѝ шкафче. Няма подозрения за криминално деяние.
— Следват спортните новини, предстои началото на футболния сезон, но поради трудов спор реферите няма да могат…
Достатъчно. Спирам това. Ще ми се да можехте да зърнете мастиленочерния дим, стелещ се на талази от покрива на къщата на Джоел. Обичам тази дума, „талази“, тя е от онези, които съвсем точно се вписват в контекста. Има ли друго, освен дима, което може да се стеле на талази? Поставили са и стерилна снимка на Джоел, вероятно направена за годишника след скорошното и дипломиране, на която е застанала в определена поза, а след това е ретуширана. Предпочитам направената от мен снимка; там има повече характер, повече белези, повече живот.
Между другото, напълно наясно съм, че пазенето на снимки на жертвите ми е стратегически необоснован ход. Знам, че ако ме хванат, това би ме разобличило с деянията ми едно по едно в по-голяма степен дори от подписването на самопризнания. Какво мога да кажа? Имам нужда от тези снимки. Ще проявя безразсъдство в това отношение. Ако ще ви накара да се почувствате по-добре, пазя сбирката си между 232 и 233 страница в старата готварска книга от Бети Крокър на майка ми, точно до рецептата за лазаня с телешка кайма. (Да, беше преднамерен, макар и кървав избор.)