— Вход A? — обръщам се към Букс. — Сложил си ме на вход A? Знаеш не по-зле от мен, че той няма да използва вход A.
— Предвид факта, че Комерика Парк е точно срещу Бръш стрийт на запад, а 36-и Окръжен съд е срещу Бийкън стрийт на югоизток, там има толкова камери, че без проблем можем да разберем какво е обядвало местното население. Той ще избере някой от входовете от западната страна: Вход B, C, D, E или F. Те осигуряват по-добър достъп до паркингите, плюс че високите сгради наоколо, от които някой може да наблюдава, са по-малко.
Букс примигва търпеливо.
— Сериозно? — прошепва. — Значи, няма да те разпознае от снимката в „Трибюн“, докато наблюдаваш вход A, нали така?
Прав е. Мразя, когато се оказва прав.
След като задачите са раздадени, Букс отново оглежда хората. Възрастни мъже и жени подскачат на място, разтягат се, разтърсват крайниците си, за да се освободят от напрежението. Сякаш самите ние ще сме участници във футболен мач.
— Повечето хора не посещават футболен мач сами — продължава инструктажа си той. — Това е едно от нещата, които ще го отличат. Но пък е умен. Значи, ще се опита да влезе с някое семейство или компания, сякаш е част от тях. Вероятно ще се заприказва с някого, за да не се набива на очи. Въпреки това в някакъв момент ще се отдели. Няма как да ви дам точен сценарий, така че мога единствено да ви предупредя да внимавате за следното: наблюдавайте, без да се озъртате. Лесно е, нали?
Някои се засмяха приглушено. Това е класическа тактика на Букс, подчертава трудностите, за да предизвика екипът да се мобилизира.
А след това за последен път напомня сериозността на положението.
— Този мъж е скалпирал, попарил и нарязал прецизно седемдесет, а може би и повече човешки същества през изминалата година. Извършил е действия, способни да накарат нацистките престъпници да се изчервят. Заклал е шест жени в Алън Парк в четвъртък вечерта. В петък е екзекутирал майка и три деца, преди да ги подпали. Той е най-продуктивният сериен убиец, с когото съм си имал работа, и продължава да се развива. Всъщност положението се влошава.
Букс се оглежда.
— Този човек е чудовище. Днес ние ще го заловим, жив или мъртъв.
82
Еми, ще изровиш дупка в земята, ако продължаваш да крачиш така — смъмря ме Букс, щом отговарям на мобилния си телефон. — Дори бегло не приличаш на човек, който отива на футболен мач. Просто застани на едно място и си придай отегчено изражение, сякаш чакаш приятеля си да дойде с билетите.
— Трудно ми е да се преструвам — отвръщам. — Никога не съм имала приятел, който да ме е водил на футболен мач.
— Това беше грубо. Никога не си показвала дори бегъл интерес към футбола.
Самата истина.
— Нещо ново при билетните каси? — питам за стотен път. Бяхме стигнали до извода, че нашият човек плаща само в брой и не би купил билета си с кредитна карта, а ще предпочете да се сдобие с него на стадиона точно преди мача.
— Имаме няколко следи — отвръща той тревожно неопределено. — Ти мисли само за своята задача.
— Благодаря за страхотния съвет.
Прав е, разбира се. Нервна съм и вероятно ми личи. Това се отнася и за Букс. Всички са нервни и се борят с това по начина, типичен за ченгетата — сарказъм и остроумни забележки.
Отвориха входовете два часа преди началото на срещата и пред очите ми са се изредили около петнайсет хиляди бели мъже с шкембета, с различни нюанси синьо по ризите, панталоните, лицата и други части на тялото си. Въпреки това никой не беше дошъл сам; всички като че ли пристигаха на стадиона поне с още един човек.
Приключвам разговора. Поглеждам часовника си и поклащам глава, сякаш съм раздразнена, влязла в ролята на момичето, което чака приятеля си. Защо аз съм тук долу, а Софи е горе в командния център? Разбира се, отговорът ми е ясен; оказа се, че Софи има опит в използването на сложна техника за наблюдение и затова е позиционирана в луксозната ложа, а аз прекарвам времето си тук долу с отчайващо неопитния пазач на входа на стадиона. Тук не сме така обгрижени. Трябва да се вписваме в образа си. Въпреки всичко мога да назова поне двайсет места по тялото си, където да скрия непозволени неща и те да останат незабелязани от охраната на стадиона.
Минавам през пропуска, като умишлено не обръщам внимание на останалите пет агенти, които правят същото. Много от агентите под прикритие са по двойки, за да не се отличават, но трябва също и да се разпръснем възможно най-много.