Двамата с Букс се споглеждаме.
— Ако трябваше да пиша биография на субекта ни — казвам, — той би бил самотник, който живее на отдалечено място и разполага с много свободно време.
Букс кимва замислено. Вдига мобилния си телефон и казва:
— Свържете ме с агента на смяна от оперативната група в Питсбърг. — След дълга пауза Букс очевидно се е свързал и се представя на агента. — Нужна ми е съдебна заповед — казва той. — Има ли дежурен помощник федерален прокурор, с когото мога да говоря? Чудесно. Свържете ме.
Следва нова пауза, докато Букс чака федералния прокурор от вечерната смяна в Питсбърг, който ще трябва да издейства от федералните магистрати спешна съдебна заповед в този час на нощта.
— Името е Уинстън Греъм — казва забързано Букс, като диктува второто име буква по буква, а след това дава номера на социалната осигуровка, номера на шофьорската книжка и домашния адрес. — Телефонни разпечатки, банкови сметки, кредитни карти и съдебна заповед за обиск. В момента изготвям писмена клетвена декларация. Какво? Защо — защо не? — Букс започва да крачи. — Да, така е. Да, така е. Чуйте… чуйте ме. Хич не ме е грижа, че някой си магистрат бил заспал. Преследваме човека, заложил експлозивите във „Форд Фийлд“ днес. Да, същия. На всичкото отгоре не е само това, той е също и подпалвач и сериен убиец, който броди из страната. Това… добре, но ме чуйте, нямаме време да действаме малко по малко. Защото нямаме! Просто… осигурете ми каквото можете, колкото можете по-бързо. Мислите ли, че ще се справите?
Букс затваря телефона.
— Адвокати — изпъшква. — Мислят, че не разполагаме с достатъчно основание за съдебна заповед.
— Може и да са прави — обажда се Дени. — Предполагаме, че нашият човек живее в Пенсилвания, а Греъм живее в Пенсилвания, както още тринайсет милиона души. Мислим, че нашият човек е присъствал на мача днес, също като Греъм и още шейсет хиляди души. Освен това живее сам. Вероятно това не е достатъчно за някой съдия.
— Може това да е — Софи завърта лаптопа си към нас. Там са данните на Уинстън Греъм от транспортното ведомство в Пенсилвания. — Подновил е шофьорската си книжка преди осем месеца и е сменил снимката си — казва тя. — Този човек изглежда ли ви познат?
Снимката не е с особено добро качество и заради това още по-силно напомня зърнестото изображение на субекта, с което се сдобихме от таверната „При Бени“ в Ърбана, Илинойс, мястото на срещата му с Къртис Валънтайн. За разлика от онова изображение, където се вижда съвсем малко от овала на лицето му и само дългият прав нос, а той е извърнал поглед надолу и лице встрани от камерата, снимката от подновената му шофьорска книжка е съвсем фронтална. Присвил е очите си, които са кръгли и с отпуснати тежки клепачи, приличат на очите на човек, който носи очила, но са му казали да ги свали (и не е особено радостен от това). За разлика от записа в бара, където би могъл да мине за абсолютно плешив, тук Уинстън Греъм има подобие на тънка кестенява коса зад ушите, но иначе е плешив. Гънките в долната част на лицето му прикрива брадичката, следствие от възрастта и теглото. Изглежда малко по-възрастен от своите четирийсет години, но за мен няма съмнение.
— Той е — казвам и усещам прилива на адреналин, усещане, което преди няколко часа би било необяснимо.
— Мамка му, това е той — съгласява се Букс. — Това е субектът ни.
— Кога тръгваме? — питам.
— Всички обратно в хотела да си съберете нещата — нарежда Букс. — Тръгваме колкото можем по-бързо.
88
Приключвам с прибирането на багажа и пъхам последните тоалетни принадлежности в чанта, а през това време слушам новините по CNN по телевизията за разкритията, свързани с взривовете по време на днешния мач и преследването на „Бомбаджията от «Форд Фийлд»“. Повторенията са безкрайни. Не престават да се занимават с тази история, но същевременно нямат нищо ново, освен смехотворните изказвания на запалянко, който разказва за силата на взривовете и бясното тичане към изходите.
— Беше като на Четвърти юли — казва един човек.
— Помислих, че съм умрял — казва друг.
— Звучеше, сякаш гърми от всички страни едновременно — твърди трети.
Виждаме схема на „Форд Фийлд“, стрелки и червени светещи точки на местата на взривовете от южната страна. Според думите на длъжностно лице е избрал идеалните места, за да използва акустиката на търговската площ, така че да усили максимално шума и да причини по-голяма паника.
Казват ни, че властите са отхвърлили версията за ислямски тероризъм. Заподозреният бил бял мъж на около трийсет или четирийсет. Зрителите са уверени, че в момента тече напрегнато преследване, в което са включени щатските и федералните власти.