Обявена е смъртта на трима души вследствие на наранявания по време на мелето по пътя към изходите.
Подскачам от звука на почукване по вратата на хотелската ми стая. При тези обстоятелства и мяукане на коте може да ме накара да подскоча.
Букс е. Пускам го да влезе и се връщам при вещите си.
— Мислех, че ще се чакаме във фоайето — казвам.
— Да, щяхме. Аз просто… реших да се кача.
— Добре. Някаква промяна в плановете?
— Не. Няма промяна. И все пак пилотът няма да се появи до един час, така че разполагаме с няколко минути.
— О, добре.
Чудя се какво ли очаква той от тези няколко минути.
Обръщам се отново към него, а Букс стои с гръб към мен срещу евтиното, покрито с петна шкафче. Вдига колебливо ръка, а после я свива в юмрук.
— Когато чух това в първия момент… — започва той, а след това рязко прочиства гърлото си.
Мълча. Той не продължава. Аз го правя вместо него.
— Когато чу шума от първия взрив в южния край — казвам тихо и приближавам до него, но не твърде много.
— Аз… помислих, че си мъртва.
— Само че не съм, Букс. Добре съм. Минаваме през това и продължаваме напред, нали така? Нали винаги така казваш?
Той кима. Букс и неговите емоции винаги са ми напомняли на вода и олио.
— Добре — казвам, — нека се съсредоточим…
— Не преставах да звъня на мобилния ти телефон, а ти… ти не отговаряше.
Не казвам нищо. В стаята изведнъж става много горещо.
— Знаеш как в началото на този случай не бях убеден, че теорията ти ще ни отведе някъде — казва той. — Ти разполагаше с интересна информация, но честно казано, изпитвах известни съмнения. — Той се извръща встрани и успявам да видя профила му, уморените му очи, разчорлената му над челото коса. — Просто исках да работя по случая, защото ти работеше по него. Сега, след като съвсем сама разкри това чудовище, това звучи глупаво.
— Радвам се, че го направи — отвръщам. — Виж ни сега. Струва ми се, че този Уинстън Греъм може да се окаже нашият…
— Еми, трябва да кажа това. Само ми позволи да го кажа. — Букс си поема дъх. — Аз още…
Мобилният му телефон започва да звъни. Недовършеното му изречение увисва помежду ни. „Аз още…“ Раздразнено откача телефона си от колана.
— Букман слуша — изрича. После изостря вниманието си. — Какво? Кой? Ем Ес…
Обръща се към мен.
— Включи Ем Ес Ен Би Си.
Грабвам дистанционното и започвам да превключвам, без да съм сигурна къде да търся този канал, но се оказва, че са ми нужни само няколко щраквания.
Сензационното заглавие в долната част на екрана е красноречиво.
— … са на мнение, че са локализирали бомбаджията от „Форд Фийлд“. Източникът на Ем Ес Ен Би Си е потвърдил, че федералните следователи са се съсредоточили върху извънградски район в Пенсилвания и вярват, че бомбаджията от „Форд Фийлд“ се намира там.
— О, мамка му — мърмори Букс. — Как се случи това? — Букс крещи в телефона — Как се случи това, по дяволите?
Вдигам ръка към лицето си. Осъзнавам, че може да е бил всеки. Бяхме поддържали връзка с местната полиция, шерифските служби в окръг Елк, щатската полиция в Пенсилвания и отдела на ФБР в Питсбърг. Достатъчно е информацията да изтече само от едно място.
— Искам сериозно затягане на периметъра около къщата му — казва той в телефона. — Защото ако гледа новините в момента, наясно е колко сме близо. По дяволите, по-добре да вярвате, че той гледа новините.
89
Идват да ме отведат! Идват да ме отведат!
О, това е чудесно, това е просто чудесно, чудесно, чудесно. Вие сте някъде там отвън, нали така, дами и господа от ФБР? Кое беше? Наистина много искам да знам. Наистина. Кое беше? Как така разбрахте, че ще отида на онзи футболен мач?
О, по дяволите, мамка му, мамка му! Как… какво по… ааах! Аааах!
Мислите си, че ще заловите заподозрения си жив? Така ли си мислите, вие тъпанари, мамка му, мамка му, мамка му! Ще ме заключите и ще ме изучавате като плъх в клетка, ще ме вържете и ще анализирате мозъчните ми вълни, за да можете да спрете следващия като мен? О, бива си го това, точно то е най-ценното, да си мислите, че можете да спрете някого като мен. Не можете! Не го ли разбирате? Не осъзнавате ли? Не можете да предотвратите появата на следващия аз, защото това сте вие! Аз съм във всеки от вас! Единствената разлика е, че не се крия зад маска, не карам SUV и не отпивам от напитката си от „Старбъкс“ на футболния мач на детето си. Вие сте точно като мен и дори не го знаете!