— Ръководител екип, имаме статус жълто.
— Разбрано.
— На позиции ли сте, ръководител екип?
Ръководителят на ЕОЗ прави бърза проверка на хората си по периметъра и отново ни се обажда.
— На позиции сме, в пълна готовност.
Букс поглежда към другия агент и към мен. Намираме се в малък конвой от превозни средства, който не се вижда от фермерската къща: шерифската служба на окръг Елк, щатската кавалерия на Пенсилвания, местната пожарна служба, сапьорски екип, федерални длъжностни лица от ФБР, както и Бюрото по алкохол, тютюневи изделия, огнестрелни оръжия и експлозиви (АТФ).
— Началник екип — обявява Букс. — Изпращаме „Кевин“ вътре. Разбрано?
— Разбрано.
Букс кимва на агента от АТФ до себе си, мъж на име Мур. Точно в този момент съм по-впечатлена от съоръжението в ръцете на Мур, снабдено с видеомонитор и ръчка за превключване. Прилича на тийнейджър, който си играе на Ексбокс.
Въпреки това „Кевин“ не прилича на видеоигрите, които съм виждала. „Кевин“ е устройство за откриване на експлозиви, което се движи като количка с дистанционно управление, има големи колела и възможност за завъртане на 360 градуса. Ние също виждаме онова, което вижда „Кевин“ с това дистанционно управлявано устройство.
Един от хората от екипа за освобождаване на заложници приближава към отворен прозорец. Това е странно. Уинстън Греъм ни кани вътре.
Човекът от АТФ пуска „Кевин“ в дневната и се прикрива на няколко метра разстояние. Екранът в ръцете на Мур оживява. Вече виждаме вътрешността на къщата на Уинстън Греъм, виждаме онова, което вижда „Кевин“, на мъничък екран.
Дневната е пълна със стари мебели, а кухнята е съвсем мъничка, с отворен план. Поовехтяла е, но определено е била обитавана. На плота за закуска има бирена бутилка. По пода са пръснати вестници, които почти напълно покриват дървения под.
Вестници.
За пожар са необходими три неща: кислород, гориво и топлина.
Отвореният прозорец осигурява кислород.
Вестниците са гориво.
Лампичката на дистанционното устройство на Мур започва да примигва в червено, мини сирена. „Кевин“ ни казва нещо.
Казва ни, че засича източник на топлина.
— Ще избухне — предричам.
— Ръководител екип, оттеглете се — нарежда Букс по радиостанцията си. — Оттеглете се, ръководител…
В този момент приглушена експлозия нарушава тишината в тъмната нощ, от дневната се издига яркооранжев пламък и поглъща помещението за миг като страховит драконовски дъх.
— Пожарен екип, действайте! — крещи Букс към дясната си страна. Пожарният камион потегля, последван от специалните части, екипирани с противопожарни шинели, и сапьорите, а гумите скърцат по павирания път.
— Не иска да бъде заловен жив — отбелязва Дени Сасър.
Бързо си слагам шинела и каската и вземам противогаза в ръка.
— Всички агенти — провиква се Букс и хуква към този ад. — Обезопасете периметъра! Обезопасете всеки сантиметър от периметъра! Вероятно това е отвличане на вниманието!
Хуквам с Букс, като и двамата пренебрегваме колата и просто тичаме към къщата, а яркооранжевата светлина и гъстият дим вече се издигат от покрива.
— Мазето — успявам да извикам задъхано. — Той е в… мазето!
91
— Назад! — провиква се Букс към мен с протегната ръка, щом стигаме на няколко метра от къщата. — Не си оторизирана да влизаш, Еми. Това е заповед!
Специалните части, екипирани с противопожарно оборудване, се придвижват напред редом с пожарникарите като въоръжен ескорт с вдигнати автомати и щитове, готови за всеки и всичко. Само след миг мощните им маркучи бълват силни водни струи, прозорците се пръсват, а мастиленочерният дим излиза от всеки отвор в ранчото. Стоя на дистанция зад устойчивия на куршуми щит и чакам следващия залп или нещо друго, нещо неочаквано, тъй като господин Уинстън Греъм се е превърнал в експерт по неочакваните неща.
Минава доста време, преди страховитите оранжеви пламъци, излизащи от къщата, да бъдат напълно потушени и да оставят след себе си само потопената подгизнала конструкция, все още изкашляща задушлив дим. Пожарът беше планиран внимателно и много добре изпълнен, но все пак пожарната беше на по-малко от километър разстояние в този момент.
— Чисто е! — чувам вик в слушалката в ухото си. — Първият етаж е чист!
Имат предвид, че няма живи или мъртви хора. Също и заплаха.
Мазето. Пожарът не е стигнал до мазето. Бих се обзаложила.
— Остани… тук — обръща се към мен Букс през противогаза си.
Аз покорно правя крачка назад.
Той изчезва в черния дим, обгърнал къщата, която вече не гори, но излъчва такава ужасна горещина, че я усещам през щита и каската си.