— Всичко ще бъде наред — изричам с убеденост, каквато не изпитвам. — Той вече не може да те нарани.
97
Отварям стреснато очи и шумната експлозия се изпарява в мига, щом се събуждам. Напоследък сънищата ми все са такива, не толкова за пламъците, които поглъщат всичко, а за мощната експлозия, която ги причинява.
Примигвам срещу силната светлина. Не ми е ясно защо в болниците така прекаляват с горното осветление. Когато Мери Лейни успее да отвори очите си, почти няма да може да вижда.
А тя ще отвори очи, поне лекарите така казват. Бинтовете, които покриват посиненото ѝ лице, и интравенозният източник, пъхнат в ръката ѝ, говорят за сериозно пострадала жена, но лекарите твърдят, че има нормална мозъчна дейност, което според мен е успокоително, въпреки че не може да има нещо добро в нуждата да измерват мозъчните ти вълни.
Мери има сътресение и носът ѝ е раздробен. Зъбите ѝ са добре и изглежда няма други лицеви фрактури, само лилави отоци, сред които се виждат цепки вместо очи, подута уста и бузи.
Взирам се в надигането и отпускането на гръдния ѝ кош и слушам тихото ѝ дишане. Щом се събуди, очакваме да ни даде някаква информация. Вече опитахме, след като я открихме, но от устата ѝ излизаха само неразбираеми звуци. Лекарите казаха, че била изпаднала в шок и е травматизирана. Обработиха раните ѝ, направиха някакви изследвания и наредиха да изчакаме поне два часа, преди отново да се опитаме да говорим с нея.
Междувременно агентите претърсват дома на Греъм. Открили са гуми в задната част на къщата, които е щял да изгори, туби с бензин и противогази — ето как е вкарвал газовете в дробовете на жертвите, за да имитира задушаване при пожар. Откриха всякакви хирургически инструменти за мъченията, които е извършвал, както и медицински книги на тема хирургия. Проверка на дейността му в интернет показа, че е бил чест гост на порнографски сайтове за мъчения и е търсил допълнителна медицинска информация. Оказа се също, че е посещавал фейсбук страниците на голяма част от жертвите, без да се „сприятелява“ с тях, само е търсил информация, която му е показвала къде са живеели, къде са работели, всякакви факти, които биха му помогнали да се подсигури, преди да извърши нападението.
Става ясно, че се е научил как да подпалва пожари отново от интернет, от страница, в която подробно с обяснено предизвикването на експлозия със закъснение: използвал е лента, с която е провесвал балон от тавана над запалена свещ. Балонът е бил пълен с бензин. Поставял е свещта върху купчина хартия. След като Греъм си е тръгвал, пламъкът на свещта е разтопявал балона, който се е пръсвал, бензинът се е плисвал върху пламъка и огънят се е разпространявал по вестниците. Бум. До пристигането на огнеборците лентата отдавна е изгоряла, а следите от свещта остават, за да се стигне до заключение, че пожарът е предизвикан от запалена свещ, оставена върху вестници и списания.
Сега снимката от шофьорската му книжка се показва навсякъде, по всички кабелни новини и във всички възможни онлайн новини. Всички в страната виждат снимката на пълничкия, почти плешив мъж с присвити очи на име Уинстън Греъм.
Той ще изглежда различно, разбира се. Ще има коса, вероятно и мустаци, ще промени веждите си, ще носи очила и какво ли още не — няма да допусне да го забележат.
Но къде е отишъл все пак? Къде може да отиде?
Нямаме представа. Знаем само, че е изтеглил повече от двеста хиляди долара от банковата си сметка, така че разполага с достатъчно пари в брой да направи доста неща.
Вратата се отваря и влиза Букс. Кимва ми с ледено изражение и се обръща към Мери.
— Още не са минали два часа — напомням.
— Мислех, че може да се е събудила сама.
— Обещах да ти се обадя, ако стане така.
— Много неща ми обеща. — Това е началото на реч, която нещо ми подсказва, че е репетирал. — Обеща, че ако поема този случай, ще следваш напътствията ми, но не го направи.
— Не искам да говоря за това — казвам.
— Еми, дадох ти директна заповед и ти не се подчини. Можеше да бъдеш убита. Можеше да предизвикаш смъртта на Мери. Можеше да предизвикаш експлозия, която да ни погуби всички…
— Но не го направих, нали Харисън? Не го направих. Затова млъкни най-сетне.
Букс продължава да седи прав и оставя мълчанието да работи в негова полза. И двамата сме наясно какво следва.
— Не ме е грижа — заявявам. — Изхвърли ме от случая. Уволни ме. Все ми е едно. Няма да престана да го търся.