Аз поклащам самонадеяно глава — вероятно като дете.
— Мога да го открия. Аз съм най-добрият ти шанс. Защо би…
— Съжалявам. — Асансьорът пристига и вратите се отварят. Букс влиза и се обръща към мен. — Ти приключи.
Вратите започват да се затварят. А с тях и възможностите пред мен.
Букс блокира вратите, излиза и се приближава толкова близо до мен, че се налага да отстъпя назад.
— Мислиш си, че можеш да прегазваш всекиго, когато си пожелаеш, а той просто да търпи — процежда той. — Защо искаше да проведа това разследване, Еми?
— Аз…
— Ще ти кажа защо — продължава той. — Искаше да водя разследването, за да можеш да ме тъпчеш и да правиш каквото ти хрумне, нали така?
— Не, в интерес на истината те исках в този случай, защото знаех, че директорът ще те послуша, и защото си един от най-добрите агенти в Бюрото…
— О, престани с глупостите, става ли? Ако не за друго, разчитам на откровеността ти. Искаше някого, когото да можеш да манипулираш, а знаеше, че можеш да го правиш с мен. — Размахва пръст пред лицето ми. — Е, познай какво. Използва ме за последен път.
— Значи, ще оставим убиецът да се измъкне, защото не можеш да преодолееш това, че не се омъжих за теб.
Букс се отдръпва назад със зяпнала уста.
— Леле. Голяма работа си.
Да, определено прекрачих границата.
— Аз… съжалявам, Букс. Не исках да кажа това.
Букс стисва зъби и се стреми да не среща погледа ми.
— Ако до пет минути не напуснеш тази болница, ще наредя да те арестуват.
— Агент! — Един от федералните шерифи тича по коридора към нас. — Госпожица Лейни каза, че е готова да сподели още нещо.
— Чудесно — заявява Букс, доволен, че има повод да прекъсне този разговор.
— Тя… ами… — Шерифът извинително вдига ръце. — Тя каза, че иска госпожица Докъри да присъства.
Букс навежда глава и я поклаща. След това ми хвърля смразяващ поглед.
— Госпожица Докъри е освободена от задълженията си по този случай.
— Да, сър, но… — Федералният шериф прочиства гърлото си. — Тя каза, че ще разговаря единствено с госпожица Докъри.
Букс заравя пръсти в косата си със звучно ръмжене.
Не мога да се сдържа и лекичко се усмихвам.
— Някак неловко се получава — промърморвам.
Букс тръгва гневно покрай мен към стаята на Мери.
— Е, тръгвай най-сетне! — провиква се през рамо към мен.
100
— Изглеждаше толкова нормален — казва Мери Лейни с още дрезгав глас. Има нова превръзка на носа. Синините около очите ѝ са добили лилаво-черен оттенък. Не мога да я погледна, без да ми се доплаче.
Откриха алуминиева бейзболна бухалка, изцапана с кръвта на Мери в мазето. С нея Греъм я беше удрял многократно, докато лицето ѝ се бе подуло като ужасяващ балон.
Греъм беше направил интересен избор с тази бейзболна бухалка. Имаше ли някакъв скрит смисъл в това? Не бих очаквала да подложи Мери на същите мъчения като останалите си жертви. Не би я изгорил, скалпирал или премахнал нервните центрове в коленете, лактите и китките ѝ. Но защо е използвал точно бейзболна бухалка? Защо просто не е взел оръжие и да го направи бързо, с едно дръпване на спусъка.
— Искам да кажа, той беше странен и неуверен — продължава Мери, — но изглеждаше абсолютно безобиден. Може би… нямаше самочувствие. Въпреки това ставаше все по-малко потиснат, колкото повече се опознавахме. Беше сладък и мил.
Поглежда към нас при тези думи — поне така мисля, ако съдя по извръщането на главата. Очите ѝ са така дълбоко скрити в отоците, че почти не виждам помръдването им.
— Знам, че сега това звучи глупаво — добавя тя.
— Ни най-малко, Мери — успокоявам я. — Уинстън Греъм заблуди много хора. Бил е ненадминат. Успявал е да накара съвсем непознати жени, които живеят сами, да го пуснат в домовете си. За това се искат виртуозни умения.
Мери взима няколко парченца лед от чашата за еднократна употреба и ги слага в устата си.
— Първия път, когато го срещнах, той ми каза, че бил сериен убиец.
— Наистина ли? — възкликвам. Тя не знае, че сме чели за първата им среща в разпечатките на „Сеансите на Греъм“. Не знае дори, че те съществуват. Букс казва, че предпочита да изчака, преди да ѝ кажем.
— Това се случи в бара, където работя — казва тя. — Той… — Мери вдига ръка към ухото си, сякаш говори по телефона. — Изглеждаше, сякаш записва думите си на онова устройство. Държеше го до ухото си като мобилен телефон. Коментирах това и той като че ли наистина остана заинтригуван. Каза ми, че бил убил цял куп хора. Реших, че се шегува.