Минете към по-големия ми брат, клетника, умрял от чумата на века — СПИН.
Минете към мен, пораснала и влюбена в полицай детектив, напуснала дома, за да стана прочут супермодел.
Само запомнете — също като в лъскавото списание „Вог“, помнете, че няма значение колко точно следите преходите:
Продължава на страница, която си щете.
Няма значение колко много внимавате — ще изпитате чувството, че нещо сте изпуснали, странното подкожно чувство, че не сте го преживели докрай.
Онова покрусително чувство, че сте минали набързо през моментите, където е трябвало да внимавате.
Е, свиквайте с него. Някой ден ще почувствате така целия си живот.
Всичко това са упражнения. Нищо от казаното досега няма значение. Просто загряваме.
Върнете се тук и сега. Бранди Александър умира от загуба на кръв на пода, а аз съм коленичила до нея и разказвам тази история, преди да влязат докторите.
Върнете се само преди няколко дни във всекидневната на богаташки дом във Ванкувър, Британска Колумбия. Стаята е облицована с натруфена бонбонена ламперия от резбован махагон с мраморни первази, мраморно дюшеме и една от онези префърцунени камини от дялан мрамор. В богаташките къщи, където живеят стари богаташи, всичко е тъкмо такова, каквото си мислите.
Пурпурните лилии в украсените с емайл вази са истински, а не копринени. Кремавите драперии са копринени, а не от лъскав памук. Махагонът не е чам, потъмнен, за да заприлича на махагон. Няма полилеи от пресовано стъкло, които да се преструват на кристални. Кожата не е винил.
Навсякъде около нас са разпръснати тесни кръгове кресло-канапе-кресло в стил Луи Четиринайсети.
Пред нас е поредният невинен агент по недвижими имоти и ръката на Бранди се протяга напред. Плътната й кокалеста китка с изпъкнали вени, планинският район на ставите й, отпуснатите й пръсти, пръстените, окъпани в сиянието на овалните червени и зелени камъни, порцелановите й нокти, лакирани в искрящо розово. Тя казва:
— Колко очарователно.
Ако трябва да започнете с един отделен детайл, това трябва да са ръцете на Бранди. Обсипани с пръстени, които ги карат да изглеждат още по-големи, ръцете й са огромни. Обсипани с пръстени, сякаш е възможно да бият на очи даже още повече, ръцете са единствената част от Бранди Александър, която хирурзите не можаха да променят.
Затова Бранди дори и не се опитва да ги крие.
Били сме в твърде много къщи от този тип, че да мога да ги преброя, а посредникът, който ни посреща, е винаги усмихнат. Тази посредничка е облечена в стандартната униформа — морскосин костюм с вързано на врата шалче в червено, бяло и синьо. Носи сините обувки с високи токове, а на куката на лакътя й виси синята чанта.
Посредничката мести поглед от едрите ръце на Бранди към синьор Алфа Ромео, застанал редом с впити в нея електриковосини очи. Никога няма да видите тези сини очи затворени или извърнати встрани — в тези очи е бебето или букетът цветя, прекрасни или уязвими, които превръщат красивия мъж в безопасен за обичане.
Алфа е само последният от точещата се от година върволица мъже, а всяка умна жена знае, че красивият мъж е нейният най-ефектен моден аксесоар. По същия начин, по който вие бихте рекламирали нова кола или тостер, ръката на Бранди очертава във въздуха линия от нейната усмивка и големи цици към Алфа.
— Позволете да ви представя — казва тя — синьор Алфа Ромео, професионален придружител на принцеса Бранди Александър.
По същия начин ръката на Бранди замахва от пърхащите й мигли и пищна коса по невидима линия към мен.
Посредничката няма да види нищо, освен моите воали, муселин и рязано кадифе в кафяво и червено, тюл, прошит със сребро — толкова много надиплени пластове, та ще си помислите, че под тях няма никого. По мен няма какво толкова да се гледа и затова повечето хора не гледат. Външният ми вид казва:
Благодаря, че не споделихте с мен.
— Позволете да ви представя — казва Бранди — госпожица Кей Макайзък, лична секретарка на принцеса Бранди Александър.
Посредничката в синия костюм с месингови копчета тип „Шанел“ и шалчето, вързано на врата, за да прикрива увисналите гънки, се усмихва на Алфа.