Annotation
Безсрамно откровен.
Смущаващо неудобен.
Провокиращо оригинален.
Това е роман от Чък Паланюк - авторът на "Боен клуб".
Най-провокативният съвременен автор отново изненадва с експериментаторските си похвати в своя оригинален смущаващо неудобен роман.
"Светкавица. Дай ми внимание. Светкавица. Дай ми учудване."
Фотомоделът Шанън Макфарланд има всеотдаен годеник, хубав дом и купища маркови дрехи. Но при ужасен инцидент лицето ѝ е обезобразено. Заедно с красотата Шанън губи всичко - дома, работата, приятелите, мъжа до себе си.
"Светкавица. Дай ми самообладание. Светкавица. Дай ми разбиране."
Тогава на сцената се появява Бранди Александър - пристрастена към хапчета, нахална, силно гримирана дива на една операция разстояние от това да бъде "истинска" жена.
"Светкавица. Дай ми обожание. Светкавица. Дай ми втори шанс."
Бранди поема Шанън под несръчно голямото си крило, за да я научи, че щастието не е там, където го търси. А Шанън превръща Бранди в център на своя свят, за да изживее мечтите си чрез нея.
"Светкавица. Дай ми брутална честност. Светкавица. Дай ми почивка!"
"Невидими изчадия" е хаплива и остроумна гротеска на фалшивите идеали за красота и повърхностния морал на обществото ни. Скандален, безсрамен и дързък - това е Чък Паланюк от най-висока класа!
Чък Паланюк - Невидими изчадия
Глава първа
Глава втора
Глава трета
Глава четвърта
Глава пета
Глава шеста
Глава седма
Глава осма
Глава девета
Глава десета
Глава единайсета
Глава дванайсета
Глава тринайсета
Глава четиринайсета
Глава петнайсета
Глава шестнайсета
Глава седемнайсета
Глава осемнайсета
Глава деветнайсета
Глава двайсета
Глава двайсет и първа
Глава двайсет и втора
Глава двайсет и трета
Глава двайсет и четвърта
Глава двайсет и пета
Глава двайсет и шеста
Глава двайсет и седма
Глава двайсет и осма
Глава двайсет и девета
Глава трийсета
Глава трийсет и първа
Глава трийсет и втора
Информация за текста
notes
1
2
3
4
5
6
7
8
9
10
11
12
13
14
15
16
17
18
19
20
21
22
23
24
25
26
27
28
29
30
31
32
33
34
35
36
Чък Паланюк - Невидими изчадия
На Джеф, който каза: „Това е начинът да се краде дрога“.
И Айна, която каза: „Това е молив за устни“.
И Джанет, която каза: „Това е копринен жоржет“.
И на редакторката ми Патриша, която постоянно повтаряше: „Това не е достатъчно добро“.
Глава първа
Предполага се, че си на някаква огромна сватба в огромно имение в Уест Хилс с аранжирани цветя и пълнени гъбки, пръснати навсякъде из къщата. Това се нарича мизансцен: кой къде е, кой е жив, кой — умрял. Това е големият сватбен миг на Еви Котрел. Еви е застанала по средата на голямото стълбище във фоайето на имението, гола сред остатъците от булчинската си рокля, и продължава да стиска пушката.
Аз стоя в подножието на стълбите, но само физически. Умът ми… не знам къде е.
Никой още не е съвсем умрял, но — нека се изразим така — часовникът тиктака.
Не че някой в тази голяма драма е истински, жив човек. Можете да проследите назад всеки детайл от външния вид на Еви Котрел до някоя телевизионна реклама за шампоан с натурални съставки. Само дето в момента сватбената й рокля е изгоряла — останали са само обръчите на кринолина около бедрата и мъничките телени скелети на всички онези копринени цветенца в косата й. А русата й грива, нейната огромна, тупирана, сресана назад дъга във всички нюанси на жълтото, фиксирана с лак — е, косата й също изгоря.
Единствената друга героиня тук е Бранди Александър — лежи простреляна в подножието на стъпалата и кръвта й изтича. Тя умира.
Казвам си, че червената струя, шуртяща от дупката от куршум в нея не прилича толкова на кръв, колкото на някакъв социополитически инструмент. Онова за клонирането от всички реклами за шампоан — е, същото важи и за мен, и за Бранди Александър. Да застреляш, когото и да било в тази стая ще е моралният еквивалент на убийство на кола, прахосмукачка, на кукла Барби. На изтриването на компютърен диск. На изгарянето на книга. Вероятно това важи и за убийството на когото и да било на този свят. Всички ние сме такива продукти.
Бранди Александър, отдавнашната капучинова върховна кралица на парти момичетата от висшия ешелон, излива вътрешностите си навън през дупка от куршум в изумителното си сако. Костюмът е онази бяла имитация на „Боб Маки“, която тя си купи в Сиатъл — с тясна пола, която я спъва и стяга задника й в съвършената форма на огромно сърце. Няма да повярвате колко струва този тоалет. Надценката е около безброй процента. Сакото е с набор под талията, с широки ревери и подплънки на раменете. Кройката с едноредно закопчаване е симетрична, като изключим дупката, от която шурти кръв.