Затръшвам вратата на кабинета и се заключвам вътре с Бранди Александър. Бележникът на терапевтката е на бюрото. Грабвам го.
Спаси ме, пиша и го размахвам пред лицето на Бранди. И дописвам: моля те.
Минете към ръцете на Бранди Александър. Винаги започва от ръцете й. Бранди Александър протяга длан — космата кокалеста длан, а вените по ръката й са прищипнати и притиснати чак до лакътя с гривни във всевъзможни цветове. Сама по себе си Бранди Александър така променя стандартите за красота, че нищичко не може да изпъкне. Дори и вие.
— Е, момиче — казва Бранди. — Кажи какво е станало с лицето ти?
Птиците.
Пиша:
Птиците. Птиците го изкълваха.
И започвам да се смея.
Бранди не се смее. Тя казва:
— Какво би трябвало да значи това?
Аз продължавам да се смея.
Карах по автострадата — пиша.
И продължавам да се смея.
Някой стреля с пушка трийсети калибър.
Куршумът откъсна цялата ми долна челюст.
И не спирам да се смея.
Дойдох в болницата — пиша.
Не умрях.
Смея се.
Не можаха да ми пришият челюстта обратно, защото чайките я изкълваха.
И спирам да се смея.
— Момиче, имаш ужасен почерк — казва Бранди. — А сега ми кажи и останалото.
И аз се разплаквам.
Останалото, пиша, е, че трябва да ям бебешка храна.
Не мога да говоря.
Нямам кариера.
Нямам дом.
Годеникът ми ме заряза.
Никой не ме поглежда.
Най-добрата ми приятелка съсипа всичките ми дрехи.
И продължавам да плача.
— Какво още? — пита Бранди. — Кажи ми всичко.
Едно момченце, пиша.
Едно момченце в супермаркета ме нарече страшилище.
Очите в цвят „Горяща боровинка“ гледат право към мен така, както никои очи не са ме гледали цяло лято.
— Възприятията ти съвсем са се изкривили — казва Бранди. — Говориш само за минали гадости.
— Не можеш да градиш живота си върху миналото или настоящето — продължава тя.
— Трябва да ми разкажеш за бъдещето си — казва.
Бранди Александър се изправя на своите сандали капани от златно ламе. Върховната кралица изважда инкрустирана с камъни пудриера от чантичката си, отваря я и поглежда в огледалото.
— Тая терапевтка — произнасят графитените устни, — говорната терапевтка се държи толкова тъпо в такива ситуации!
Издутите, накичени с гривни мускули по ръцете на Бранди ме настаняват в креслото, все още загрято от задника й, и тя ми протяга пудриерата, за да погледна вътре. Вместо с пудра е пълна с бели капсули. На мястото на огледалото има снимка в едър план на Бранди Александър — усмихната и страхотна.
— Това е „Викодин“, миличка — обяснява тя. — Медицинската школа на Мерилин Монро, където всяко лекарство в достатъчни количества лекува всяка болест. — Бръкни и си вземи — подканя ме тя.
Ефирна и вечна богиня, Бранди ми се усмихва от снимката над море от болкоуспокояващи. Така се запознах с Бранди Александър. Така намерих сили да не продължа да живея както преди. Така намерих куража да не събирам старите парчета.
— А сега — произнасят графитените устни — пак ще ми разкажеш твоята история. Запиши я от начало до край. Разкажи я отново и отново. Разказвай ми жалната си историйка цяла нощ. — Кралица Бранди ме посочва с дълъг костелив пръст.
— Когато разбереш — казва тя, — че онова, което разказваш, е само история, че вече не се случва… Когато осъзнаеш, че историята, която разказваш, е само думи и нищо повече, когато можеш да я смачкаш и да изхвърлиш миналото си в кофата за боклук — казва Бранди, — тогава ще разберем коя ще бъдеш оттук нататък.
Глава четвърта
Минете към канадската граница.
Минете към нас тримата в наетия линкълн — очакваме да потеглим на юг от Ванкувър, Британска Колумбия, към Съединените щати. Очакваме със синьор Ромео зад волана, очакваме с Бранди отпред до него и с мен, сама на задната седалка.
— Полицаите имат микрофони — казва ни Бранди.
Планът е, ако успеем да минем границата, да заминем на юг за Сиатъл, където има нощни клубове и денс клубове, в които танцьорите и танцьорките ще опразнят до шушка джобовете на чантата ми. Трябва да си кротуваме заради полицията — те са инсталирали микрофони и от двете страни на границата, страната на САЩ и канадската страна. По този начин подслушват хората, чакащи да преминат. Може да имаме кубински пури. Пресни плодове. Диаманти. Болести. Наркотици, казва Бранди. Бранди ни нарежда да млъкнем цял километър преди границата и ние чакаме мълчаливо на опашката.
Бранди развива дългите метри брокатен шал, увити около главата й. Бранди разтърсва коси по гърба си и увива с шала раменете си, за да скрие деколтето с двете торпеда. Бранди превключва на семпли златни обици. Маха перлите и си слага тънка верижка със златно кръстче. Това — само миг преди граничния пост.