Всички онези хора гледаха.
— Да — казвам. — Горе-долу. — Като че ще искам да ме изловят в лъжа!
Еви се надвесва над мен.
— Видяла ли си го мъртъв, или не си?
Всички онези хора гледат.
— Достатъчно мъртъв.
Еви пита:
— Къде?
— Това е много болезнено — отговарям и прекосявам сцената по посока към всекидневната.
Еви търчи подире ми и вика:
— Къде?
— В приюта — отговарям.
— В кой приют?
Продължавам да вървя към следващата всекидневна, следващата трапезария, следващата спалня, кабинет, сервизно помещение с Еви по петите ми и публиката, която се върти около нас.
— Знаеш как е — казвам. — Ако не видиш дълго време някой гей, можеш спокойно да се обзаложиш какво е станало.
А Еви казва:
— Значи не знаеш със сигурност, че е мъртъв?
Спринтираме през следващата спалня, всекидневна, трапезария, детска и аз казвам:
— Това е СПИН, Еви. Край на филма.
А после Еви спира и пита:
— Защо?
А публиката вече се разбягва от мен в хиляди посоки.
Защото аз наистина много, много, много искам брат ми да е мъртъв. Защото нашите искат той да е мъртъв. Защото така аз съм единственото дете. Защото сега е моят ред, да му се не види. Моят ред.
И тълпата купувачи се разотива и ни оставя насаме с контролните камери, които вместо Господ ни наблюдават и ни дебнат кога ще се издъним.
— Защо го правиш на такъв голям въпрос? — питам.
А Еви вече се отдалечава, оставя ме сама, и отвръща:
— Ей така.
Потънала в малката си затворена верига, лижейки собствения си задник, Еви казва:
— Карай да върви — казва тя. — Зарежи го.
Глава шеста
На планетата Бранди Александър вселената се управлява от доста сложна система от богове и богини. Някои от тях са зли. Други — самата доброта. Мерилин Монро, например. После — Нанси Рейгън и Уолис Уорфийлд Симпсън. Някои от боговете и богините са мъртви. Други са живи. Мнозина са пластични хирурзи.
Системата се променя. Боговете и богините идват и си отиват и си играят на прескочикобила, за да се домогнат до промяна в статуса.
Ейбрахам Линкълн е в небесата, за да превърне колата ни в плаващ мехур от въздух с мирис на нова кола. Върви гладко като рекламна мостра. Тези дни, казва Бранди, Марлене Дитрих отговаря за времето. Сега е есента на нашата досада. Носим се по междущатската магистрала №5 под сиви небеса в синия погребален интериор на наетия линкълн. Сет кара. Винаги сядаме така — Бранди отпред, аз отзад. Три часа природни красоти по пътя между Ванкувър, Британска Колумбия и Сиатъл. Асфалтът и вътрешното горене ни отнасят с линкълна на юг.
Когато пътуваш така, все едно гледаш света по телевизията. Електрическите прозорци са плътно затворени и синята атмосфера на планетата Бранди Александър е топла, неподвижна и тиха. Постоянно се поддържат двайсет и един градуса по Целзий, а целият външен свят с дървета и камъни се разгръща в миниатюра зад изпъкналото стъкло. На живо по сателита. Ние сме малкият свят на Бранди Александър и се носим като ракети покрай всичко.
Сет кара, кара и се обажда:
— Мислили ли сте някога, че животът е метафора на телевизията?
По правило, когато кара Сет, радиото не се включва. Иначе, щом пуснат някоя песен на Дион Уоруик, Сет се разревава, рони едри естинилови сълзи, разтриса се в бурни "Провера"[2] ридания. Ако Дион Уоруик запее песен на Бърт Бакарак, се налага да спрем, иначе няма начин да не катастрофираме.
Сълзите, видът на бузестото му лице, загубило изсечените сенки, които навремето покриваха челото и скулите му, начинът, по който ръката му се промъква и пощипва зърното му през ризата и устата му зяпва, а очите му се подбелват — всичко е от хормоните. Свързаните естрогени, премаринът, естрадиолът, етиниловият естрадиол — всички те са попаднали в диетичната кола на Сет. Разбира се, сегашните му всекидневни свръхдози застрашават черния му дроб с увреждане. Той вече може и да е увреден, може да има и рак или съсиреци, тромбоза, както му викат по лекарски, но искам да се възползвам, от този шанс. Разбира се, всичко се прави за кефа. Да гледаш как гърдите му се развиват. Да виждаш как мачовските му перки, магнит за мацки, се разплуват и как той си ляга да подремне следобед. Всичко това е страхотно, но тъй като е вече мъртъв, това ми позволява да развия други интереси.
Сет кара ли, кара и казва:
— Не мислите ли, че телевизията по някакъв начин ни превръща в Господ?
Тази интроспекция е нова. Брадата му се е поразредила. Сигурно антиандрогените задушават тестостерона му. Задържането на вода — той може да го пренебрегне. Лошото настроение. В огледалото за обратно виждане една сълза капва от окото му и се стича по лицето му.