— Аз ли съм единственият, който се вълнува от такива неща? — пита той. — Аз единствен в тази кола ли имам истински чувства?
Бранди чете евтина книжка. Обикновено чете лъскави агресивни рекламни брошури на пластични хирурзи за вагини, илюстрирани с цветни снимки, показващи съвършения като картинка начин, по който уретрата трябва да се оформи, за да осигури изтичането надолу на потока урина. Други снимки показват как се оформя клитор екстра качество. Тези вагини са с петцифрени цени, по десет-двайсет хиляди долара, и са по-хубави от истинските. Най-често Бранди ни дава да разглеждаме снимките.
* * *
Върнете се три седмици назад, когато се намирахме в голяма къща в Спокейн, Вашингтон. Намирахме се в гранитен замък в Саутхил, а Спокейн се простираше под прозорчето на банята. Аз изтръсквах перкодани от малкото кафяво шишенце в джобчето за „Перкодан“ на чантата ми. Бранди Александър ровеше под мивката за чиста шмиргелова дъска и намери онова книжле.
Оттогава всички останали богове и богини са засенчени от ново божество.
Върнете се при Сет, който гледа гърдите ми в огледалото за обратно виждане.
— Телевизията наистина ни превръща в Господ.
Дай ми търпимост.
Светкавица.
Дай ми разбиране.
Светкавица.
Дори след толкова седмици на път с мен великолепните уязвими сини очи на Сет отбягват моите. Новата му, изпълнена с копнеж интроспекция — нея той може да пренебрегне. Начинът, по който хапчетата вече проявяват страничен ефект върху очите му — направили са извивката на роговицата по-рязка и той вече не може да носи контактните си лещи, те изпадат. Сигурно е от свързаните естрогени в портокаловия сок, който пие всяка сутрин. Той може да пренебрегне всичко това.
Сигурно е от онзи "Андрокур"[3] в ледения му чай на обяд, но той никога няма да се досети. Никога няма да ме хване.
Бранди Александър е качила обутите си в найлонови чорапи крака на таблото. Върховната кралица продължава да чете книжката.
— Когато гледаш дневните сериали — обяснява ми Сет, — можеш да видиш там всекиго. По всеки канал върви различен живот и животите се променят кажи-речи на всеки час. Също като в онези видео уебсайтове на живо. Можеш да наблюдаваш целия свят, без той да знае.
Бранди чете тази книжка от три седмици.
— Телевизията ти позволява да шпионираш дори секси моментите в живота на всеки — казва Сет. — Не е ли така?
Може би, но само ако всеки ден вземаш по 500 милиграма микронизиран прогестерон.
Няколко минути пейзаж се изнизват зад стъклата. Само извисяващи се планини, стари мъртви вулкани — навън е пълно предимно с такива… Тия вечни теми за природната природа. Суровини в най-сурово състояние. Нерафинирани. Неподобрени реки. Зле поддържани планини. Мръсотия. Растения, растящи в калта. Време.
— И ако вярвате, че наистина притежаваме свободна воля, ще разберете, че Господ всъщност не може да ни контролира — продължава Сет. Ръцете му пускат волана и започват да пърхат, за да подчертаят казаното. — И тъй като Господ не може да ни контролира, той само гледа и сменя каналите, като му писне.
Нейде в небесата ти живееш на видео уебсайт, а Господ сърфира.
Брандикамера.
Бранди с нейните празни златни сандали с връзки на пода близва показалеца си и бавно преобръща страницата.
Древни аборигенски петроглифи и боклуци профучават навън.
— Мисълта ми е — казва Сет, — че може би телевизията те превръща в Господ. А може ние да не сме нищо повече от Господната телевизия.
На чакъления насип са се покачили лосове, или знам ли какво, и се влачат на четири крака.
— Или пък Дядо Коледа — обажда се Бранди иззад книгата. — Дядо Коледа вижда всичко.
— Дядо Коледа е просто измислица — възразява Сет. — Той е само подгряващата група на Господ. Няма Дядо Коледа.
Върнете се към момента, когато ровехме за лекарства преди три седмици в Спокейн, Вашингтон, и когато Бранди Александър се пльосна в главната спалня и се зачете. Взех трийсет и два нембутала. Трийсет и два нембутала потънаха в чантата ми. Не ям стоката. Бранди продължаваше да чете. Изпробвах всички червила на опакото на ръката си, а Бранди продължаваше да се обляга на безброй дантелени възглавнички върху водно легло кралски размер. И продължаваше да чете.
Мушнах в чантата „Естрадиол“ с изтекъл срок на годност и полуизхабено червило в графитен цвят. Посредникът извика от долния етаж:
— Всичко наред ли е?
* * *
Минете на междугратската магистрала, когато край нас преминава някакъв билборд: