Чиста храна и семейни цени — крайпътно кафене „Карвър Стейдж“.
Върнете се в Спокейн, където няма Горяща боровинка, Брикова роза или Патладжанени мечти.
Не искал да ни припира, извика отдолу посредникът, но желаем ли да го попитаме нещо? Имаме ли някакви въпроси?
Надникнах в главната спалня. Бранди Александър се изтягаше върху бялата завивка на водното легло и четеше. Сякаш беше мъртва, макар че дишаше.
О, лилавата сатенена дантела на подгъва, бродирана с перлички.
О, пластовете кехлибарен кашмир, поръбени с марабу с шлифовани топази.
О, хлъзгащото се болеро от норки, отгледани в естествени условия.
Трябваше да се махаме.
Бранди притисна разтворената книга в щръкналия си торпеден силиконов бюст. Гримираното в „Брикова роза“ лице, потънало в кестенява коса сред пищните дантелени възглавнички. Зениците на патладжанените очи са разширени като след свръхдози „Торазин“.
Първото, което искам да знам, е какъв наркотик е взела.
На корицата на книжката има руса сладурана. Тънка като спагета. С хубавичка, тъничка усмивчица. Косата на сладураната е спътникова снимка на урагана Блондинка, преминаващ покрай западния бряг на лицето й. Лицето е на гръцка богиня с дълги мигли и големи гримирани очи, същите като на Бети, Вероника и всички останали момичета на Арчи в ривърдейлската гимназия. Бели перлени нанизи обвиват ръцете и шията й. Тук-таме блещука нещо, вероятно диаманти.
На корицата пише „Мис Рона“.
Бранди Александър — сандалите й бяха изпоцапали с кал цялата бяла завивка — каза:
— Открих кой е истинският Бог.
Посредникът беше на десет секунди от нас.
Минете на всички чудеса на природата, които профучават покрай нас — зайци, катерици, буйни водопади. Това е най-лошото. Гризачи си копаят подземни бърлоги под земята. Птици гнездят в гнезда.
— Принцесата Б. А. е Бог — ми казва Сет в огледалото за обратно виждане.
Минете там, където спокейнският посредник се провикна към горния етаж. Собствениците на гранитния замък пристигаха с кола.
Бранди Александър с облещени очи, едва дишаща в спокейнското водно легло, каза:
— Рона Барет. Рона Барет е моята нова Върховна богиня[4].
Минете на Бранди в линкълна, която казва:
— Рона Барет е Бог.
Навсякъде край нас ерозията и насекомите дъвчат света — да не споменаваме хората и замърсяването. Всичко биодеградира, със или без вашето съдействие. Проверявам дали в чантата ми има достатъчно "Спиронолактон"[5] за следобедната закуска на Сет. Покрай нас отново преминава билборд:
„Вълшебни трици „Вкусна фаза“ — сложете нещо добро в устата си“.
— В своята автобиография „Мис Рона“ — свидетелства Бранди Александър, — издадена от „Бантам Букс“ по спогодба с „Наш Пъблишинг Корпорейшън“ на Сънсет Булевард в Лос Анджелис, Калифорния… — Бранди поема дълбоко миришещ на нова кола въздух — през 1974 г., мис Рона ни разказва как е започнала живота си като малка дебела еврейка от Куинс с голям нос и тайнствена мускулна болест.
Бранди продължава:
— Тази дребна дебела брюнетка претворява себе си в истинска знаменитост, блондинка суперзвезда, която един от най-големите тогавашни секссимволи умолява да му позволи да пъхне пениса си в нея само на два сантиметра[6].
Не ни е останал никакъв роден език.
Пак билборд:
„Върхът на сладоледа: Ледено мляко „Тутърс“!“
— Какво е преживяла тази жена само! — казва Бранди. — Ето тук, на страница сто двайсет и пета, тя почти се удавя в собствената си кръв! Току-що са оперирали носа й. Тази жена изкарва само по петдесет долара на разказ, но успява да спести пари за операция на носа, струваща хиляда долара! Нейното първо чудо. И така, Рона е в болницата след операцията и главата й е увита като мумия, когато идва един приятел и й казва, че в Холивуд разправяли, че била лесбийка. Мис Рона — лесбийка! Разбира се, това не е вярно. Тази жена е богиня и затова тя се разпищява и пищи, пищи, пищи, докато една артерия в гърлото й просто се пръска.
— Алилуя — казва Сет, отново покъртен.
— А тук — Бранди близва върха на големия си показалец и прехвърля няколко страници напред, — на страница двеста двайсет и втора, гадното гадже на Рона, с когото ходят от единайсет години, отново я отблъсква. Тя кашля от седмици и затова нагълтва шепа хапчета. Намират я почти в кома, умираща. Дори и линейката…
— Славете Бога — обажда се Сет.
Разнообразни местни растения растат, където си щат.
— Сет, сладурче — казва му Бранди, — не нагазвай в мойта територия. — Графитените й устни произнасят: — Дори и шофьорът на линейката решил, че нашата мис Рона ще бъде „докарана мъртва“.