Выбрать главу

Фотографът в главата ми нарежда:

Дай ми покой.

Светкавица.

Дай ми избавление.

Светкавица.

Сет изтласква нагоре своето задържащо вода тяло, за да седне на парапета. Мокасините му с пискюли се залюляват над мрежите. Вратовръзката му се ветрее над мрака и над нищото.

— Не ме е страх — казва той. Изпъва единия си крак и мокасинът увисва на пръстите му.

Придърпвам воалите плътно около шията си, за да си мислят хората, които не ме познават, че все още съм щастлива — също като родителите ми.

Сет казва:

— Последният път, когато съм изпитвал страх, беше през онази нощ, когато ме хвана, докато се опитвах да те убия. — Погледът му се зарейва над светлините на Сиатъл и той се усмихва.

В бъдещето, във вятъра, в мрака на наблюдателната площадка на върха на Космическата игла Бранди Александър, марковата върховна кралица, се приближава до нас двамата със Сет — носи сувенири от бъдещето. Пощенски картички. Бранди Александър дава на всеки от нас по куп пощенски картички — толкова избелели, оръфани, преравяни и зарязвани, че са успели да оцелеят години наред отзад на въртящия се статив. Тук има снимки от бъдещето с Космическата игла на фона на чисти, избелели от слънцето небеса в деня на нейното откриване. Тук монорелсовият вагон е пълен с усмихнати мацки в розови мохерни костюми като на Джаки О[10] с по три огромни облечени копчета отпред. Деца в раирани фланелки с руси астронавтски подстрижки тичат из Научния център, а всички фонтани все още работят.

— Кажи на света от какво най-много те е страх — казва Бранди. Тя дава на всеки от нас по един молив за вежди в цвят „Патладжанени мечти“ и продължава: — Спасете света със съвет от бъдещето.

Сет пише на гърба на една картичка и й я подава да я прочете.

„В телевизионните състезания — чете Бранди — някои хора избират екскурзията до Франция, но повечето вземат комплекта от миялна машина и сушилня“.

Бранди полага графитена целувка върху квадратчето за марката, пуска картичката по вятъра и го оставя да я отнесе към кулите в центъра на Сиатъл.

Сет й подава още една картичка и Бранди прочита:

„Телевизионните състезания са измислени, за да ни накарат да се чувстваме по-добре относно случайните и безполезни факти, останали от нашето образование“.

Целувка, и картичката потегля към езерото Вашингтон.

Сет:

„Кога бъдещето от обещание се превърна в заплаха?“

Целувка, и вятърът го понася към Балард.

„Чак когато изядем тази планета, Господ ще ни даде друга. Ще ни запомнят повече с унищоженото, отколкото със сътвореното от нас“.

Междущатската магистрала се вие в далечината. Високо горе върху Космическата игла платната, водещи на юг, са червени преследващи се светлини, а тези на север са бели. Вземам една картичка и пиша:

„Обичам Сет Томас толкова много, че трябва да го унищожа. Компенсирам това с прекалено обожание на върховната кралица. Сет никога няма да ме обикне. Никой никога вече няма да ме обича“.

Бранди чака да вземе картичката и да я прочете на глас. Не й я давам. Целувам я сама с устните, които нямам, и оставям вятъра да я поеме от ръката ми. Картичката литва нагоре, нагоре към звездите, а после пада и се приземява в мрежата за самоубийци.

Докато гледам бъдещето си, уловено в капана на мрежата, Бранди чете още една картичка от Сет:

„Всички ние се само наторяваме“.

Пиша върху нова картичка от бъдещето и Бранди я прочита.

„Когато не знаем кого да мразим, мразим себе си“.

Някакво въздушно течение издига най-мъчителните ми страхове над мрежата за самоубийци и ги отнася надалече.

Сет пише и Бранди чете:

„Трябва постоянно да се рециклираш“.

Пиша и Бранди чете:

„Нищо в мен не е оригинално. Аз съм плод на обединеното усилие на всички хора, които някога съм познавала“.

Аз пиша и Бранди чете:

„Онзи, когото обичаш, и онзи, който те обича, никога, никога не са един и същи човек“.

Минете към скоростното ни спускане с обратен полет на ТУА от Луната. Бранди, Сет и аз танцуваме нашия туист в асансьора — клетка за танцьорки от метал и стъкло с нулева гравитация. Бранди свива длан в огромен, обкичен с пръстени юмрук и казва на обслужващия андроид в преливащи се цветове, който се опитва да ни накара да престанем, да се успокои, ако не иска да умре на излизане.

Обратно на земята в двайсет и първи век нашият нает линкълн със синия интериор като на ковчег ни очаква, за да ни отведе в хубав хотел. На предното стъкло има квитанция за глоба, но когато Бранди се нахвърля да я скъса, тя се оказва картичка от бъдещето.