Брат ми е мъртъв, но и той си има чорап, пълен с подаръци, и бас ловя, че не са капути. Той е мъртъв, но се обзалагам, че сега се пука от смях.
— При нематодите — обяснява баща ми — нощем женските мигрират по дебелото черво към перианалната област, за да снесат яйцата си. Ако подозираш, че са червеи, най-добре е да залепиш прозрачно тиксо на ректума и после да го разгледаш под лупа. Червеите трябва да са дълги малко повече от половин сантиметър.
— Тихо, Боб — скастря го мама.
Татко се навежда към мен и ми казва:
— Десет процента от мъжете в страната могат да те заразят с тези червеи. Запомни го.
Почти всичко в чорапа ми е презервативи — в кутии, в малки опаковки от златно фолио, на дълги гирлянди от по стотина с перфорация, за да се късат по-лесно. Единствените ми други подаръци са свирка за случай на изнасилване и джобен сълзотворен спрей. Май съм подготвена за най-лошото, но се боя да попитам има ли още. Може да има и вибратор, за да си стоя по цяла нощ вкъщи, непорочна. Може да има зъбни протези за кунилингус. Самозалепващо се фолио. Гумени ръкавици.
Пери Комо пее "Нищичко за Коледа". Поглеждам чорапа на Шейн, все така издут от подаръци, и питам:
— И за Шейн ли сте купили?
Ако са презервативи, малко са позакъснели.
Мама и татко се споглеждат. Татко казва на мама:
— Ти й кажи.
— Това е твоят подарък за брат ти — казва мама. — Хайде, виж какво има вътре.
Минете към мен, дяволски объркана.
Дай ми яснота. Дай ми причини. Дай ми отговори.
Светкавица.
Посягам да откача чорапа на Шейн от камината. Пълен е със смачкани хартии.
— Разрови се — подканя ме татко.
Вътре в хартиите има запечатан плик.
— Отвори го — казва мама.
В плика има напечатано писмо. Най-отгоре пише „Благодаря“.
— Всъщност това е подарък и за двете ни деца — казва татко.
Не мога да повярвам на това, което чета.
— Вместо да ти купим голям подарък — казва мама, — направихме от твое име дарение на Световния фонд за изследвания върху СПИН.
Вадя от чорапа и втори плик.
— Това — казва татко — е подаръкът от Шейн за теб.
О, това вече е прекалено.
Пери Комо пее „Видях мама да целува Дядо Коледа“.
Казвам:
— Хитрецът му с хитрец, старият ми мъртъв брат, колко е внимателен! — казвам. — Не биваше. Наистина, ама наистина не биваше да си прави толкова труд. Може би той трябва да престане да отрича и да се мъчи да се справя и просто да се примири с факта, че е мъртъв. Може би да се прероди — казвам. — Това, че се преструва на още жив, не е здравословно.
Вътрешно беснея. Онова, което наистина исках за подарък тази година, е нова ръчна чанта на „Прада“.
Не съм аз виновна, че флакон лак за коса избухна в лицето на Шейн. Бум, и той влезе със залитане в къщата, а челото му вече почерняваше и посиняваше. Дългият път до болницата — едното му око подуто и затворено, а лицето около него ставаше все по-голямо и по-голямо. Всяка вена вътре беше скъсана и кървеше под кожата. Шейн и думица не каза.
Не съм аз виновна, че хората от социалните служби в болницата само погледнаха лицето му и се нахвърлиха върху баща ми. Подозрение в малтретиране на деца. Престъпно пренебрежение. Семейна намеса. Не бях виновна за нищо от всичко това. Изявления на полицията. Един социален работник обиколи и разпита съседите, приятелите ни от училище, учителите и най-накрая всичките ни познати започнаха да се държат с мен като с „горкичкото храбро момиченце“.
Седя тук в коледното утро с всички тези подаръци, за които имам нужда от пенис, за да им се порадвам, но никой понятие си няма от нищо.
Дори и след като полицейското разследване приключи и нищо не се доказа, въпреки това семейството ни беше разрушено. И въпреки това всички мислят, че аз съм изхвърлила там лака за коса. И тъй като аз съм го започнала, за всичко съм виновна аз. Експлозията. Полицията. Бягството на Шейн. Смъртта му.
А аз не съм виновна.
— Всъщност — казвам, — ако Шейн наистина искаше да ми направи подарък, щеше да възкръсне и да ми купи новия гардероб, който ми дължи. Ето това би било весела Коледа. За това наистина бих му благодарила.
Мълчание.
Докато вадя втория плик, мама казва:
— Ние те представяме официално.
— В памет на брат ти — казва татко — ти купихме членство в РИПЛИГ.
— Какви лиги? — питам.
— Родители и приятели на лесбийки и гейове — обяснява мама.
Пери Комо пее „Няма друго място като у дома за празника“.
Мълчание.
Майка ми става от креслото и казва:
— Ще изтичам да донеса бананите. За да сме сигурни, двамата с татко ти нямаме търпение да те видим как пробваш подаръците.