Посредничката мести поглед от едрите ръце на Бранди към синьор Алфа Ромео, застанал редом с впити в нея електриковосини очи. Никога няма да видите тези сини очи затворени или извърнати встрани — в тези очи е бебето или букетът цветя, прекрасни или уязвими, които превръщат красивия мъж в безопасен за обичане.
Алфа е само последният от точещата се от година върволица мъже, а всяка умна жена знае, че красивият мъж е нейният най-ефектен моден аксесоар. По същия начин, по който вие бихте рекламирали нова кола или тостер, ръката на Бранди очертава във въздуха линия от нейната усмивка и големи цици към Алфа.
— Позволете да ви представя — казва тя — синьор Алфа Ромео, професионален придружител на принцеса Бранди Александър.
По същия начин ръката на Бранди замахва от пърхащите й мигли и пищна коса по невидима линия към мен.
Посредничката няма да види нищо, освен моите воали, муселин и рязано кадифе в кафяво и червено, тюл, прошит със сребро — толкова много надиплени пластове, та ще си помислите, че под тях няма никого. По мен няма какво толкова да се гледа и затова повечето хора не гледат. Външният ми вид казва:
Благодаря, че не споделихте с мен.
— Позволете да ви представя — казва Бранди — госпожица Кей Макайзък, лична секретарка на принцеса Бранди Александър.
Посредничката в синия костюм с месингови копчета тип „Шанел“ и шалчето, вързано на врата, за да прикрива увисналите гънки, се усмихва на Алфа.
Когато никой не те поглежда, можеш да пробиеш с поглед дупка в хората. Забелязваш всички онези дребни подробности, върху които никога не би се спрял достатъчно дълго, ако и другият си направи труда да те погледне… Това… това е твоето отмъщение. През воалите ми служителката сияе в червено и златно, размазана по краищата.
— Госпожица Макайзък — обяснява Бранди, като продължава да ме сочи с едрата си длан, — госпожица Макайзък я няма и не може да говори.
Посредничката с червило по зъбите и пудра и коректор, напластени върху крепа под очите й, със зъби претапорте и перука от онези, които се перат в пералнята, се усмихва на Бранди Александър.
— А това… — Едрата, обсипана с пръстени длан се свива, за да докосне гърдите-торпеда на Бранди.
— Това… — Дланта й се свива, за да докосне перлите на шията й.
— Това… — Огромната длан се вдига и докосва буйните талази от кестенява коса.
— И това… — Дланта докосва плътните влажни устни.
— Това — завършва Бранди — е принцеса Бранди Александър.
Жената превива коляно в нещо средно между реверанс и коленичене пред олтара. Раболепен жест.
— Каква чест — казва тя. — Убедена съм, че тази къща е за вас. Просто ще се влюбите в нея.
Каквато си е ледена кучка, Бранди само кима и се обръща към преддверието, през което влязохме.
— Нейно височество и госпожица Макайзък — обяснява Алфа — биха желали да разгледат къщата сами, докато ние с вас обсъдим подробностите. — Ръчичките на Алфа подхвръкват нагоре и той се впуска в обяснения: — … трансферът на средства… курсът на лирата към канадския долар…
— Побъркани — казва посредничката.
Бранди, аз и Алфа замръзваме на място. Може би тази жена е прозряла същината ни. Може би след месеците, прекарани на път, и десетките обрани от нас големи къщи някой най-после е проумял, че сме измамници.
— Побъркани — казва жената и пак повтаря раболепния жест. — Наричаме нашите долари „побъркани“ — пояснява тя и бръква в синята си чанта. — Ще ви покажа. На тях има нарисувана птичка — посочва тя. — Наричат я побърканото птиче.
Ние с Бранди отново се превръщаме в ледени висулки и тръгваме обратно към преддверието. Обратно през групичките кресло-канапе-кресло, покрай резбования мрамор. Отраженията ни се размазват, помръкват и се гърчат зад напластявалия се цял живот дим от пури по махагоновата ламперия. На връщане към антрето аз следвам принцеса Бранди Александър, докато гласът на Алфа запълва костюмираното в синьо внимание на посредничката с въпроси за ъгъла, под който утринните слънчеви лъчи огряват трапезарията, и дали местните власти биха позволили до плувния басейн да се изгради лична хеликоптерна площадка.
Изящният гръб на принцеса Бранди се насочва към стълбите. Палто от сребърна лисица обгръща раменете й, а талазите от кестенява коса са привързани с метри шал от копринен брокат. Гласът на върховната кралица и нотката „Л'ер дю Тан“ са невидимият шлейф, стелещ се подир всичко онова, което е светът на Бранди Александър.