— Прави онова, от което най-много те е страх.
Глава двайсет и втора
В Сиатъл гледах как Бранди повече от сто и шейсет години дреме в подземната ни пещера. Аз съм седнала с една лъскава купчина брошури на хирурзи, рекламиращи операции за смяна на пола. Транссексуална хирургия. Промяна от мъж в жена.
Цветните снимки показват вагини с най-различно качество горе-долу в една и съща поза. Обективът е фокусиран право в тъмната вътрешност на вагината. Пръсти с лакирани в червено нокти, притиснати към двете бедра, разтварят срамните устни. Пикочният канал, мек и розов. Космите по пубиса, подстригани съвсем ниско при някои. Дълбочината на вагината е дадена като девет, двайсет, пет сантиметра. Около пикочния отвор на някои е струпана неизрязана тъкан от пещеристото тяло. Покритият клитор, калпачето на клитора, дребните кожни гънки под него, съединяващи клитора със срамните устни.
Евтини лошокачествени вагини с космата скротумна тъкан отвътре — космите продължават да растат, те се задавят от косми.
Модерни, хубави като картинка вагини, удължени с части от дебелото черво, самопочистващи се и смазващи се със собствена слуз. Чувствителни клитори, измайсторени чрез изрязване и пренасочване на половата жлеза. Кадилакът на вагинопластиката. Някои от тези кадилаци излизат толкова успешни, че потокът от чревна слуз означава всеки ден да си слагаш макси дамска превръзка.
Някои вагини са в стар стил и се налага да ги разтягаш и разширяваш всеки ден с пластмасов калъп. Всички тези брошури са сувенири от близкото бъдеще на Бранди.
След като видяхме г-н Паркър, възседнал Елис, помогнах на дрогирания труп на Бранди да се замъкне обратно горе и отново й съблякох дрехите. Когато се опитах да й пусна още хапчета „Дарвон“ в гърлото, тя се закашля и ги изплю, затова отново я настаних на пода в банята. Когато метнах сакото й на ръката си, усетих нещо картонено във вътрешния джоб. Книгата за мис Рона. Вътре в книгата беше втъкнат сувенир от собственото ми бъдеще.
Облегната на огромната керамична раковина, чета:
Обичам Сет Томас толкова много, че трябва да го унищожа. Компенсирам това с прекалено обожание към върховната кралица. Сет никога няма да ме обича. Никой никога вече няма да ме обича.
Колко унизително.
Дай ми гаден, отчаян емоционален хленч.
Светкавица.
Дай ми погълнато от себе си егоцентрично плещене.
Исусе Христе.
Майната ми. Писнало ми е да бъда аз. Аз, красавицата. Аз, грозницата. Блондинка. Брюнетка. Милион шибани модни преображения, които са да ме държат в клопката на моя „аз“.
Това, което бях преди злополуката, сега е само история. Всичко преди настоящето, преди настоящето, преди настоящето е само история, която влача със себе си. Това като че важи за всекиго по света. Нужна ми е нова история за моята същност.
Нужно ми е така зверски да се прецакам, че да не мога да се спася.
Глава двайсет и трета
И ето какъв е животът в Проекта за реинкарнация на свидетели „Бранди Александър“.
В Санта Барбара Манъс, който беше Денвър, ни научи как да се снабдяваме с дрога. Тримата се гъчкахме в онзи „Фиат Спайдър“ от Портланд до Санта Барбара и на Бранди й се искаше да умре. През цялото време, притиснала длани под кръста си, тя повтаряше:
— Спрете колата. Трябва да се протегна. Получавам спааазми. Трябва да спрем.
Цели два дни ни отне пътят от Орегон до Калифорния, а тези два щата са съседни. Манъс през цялото време зяпаше Бранди, слушаше я, толкова очевидно влюбен в нея, че на мен ми се искаше само да ги убия по всякакви гадни и болезнени начини.
В Санта Барбара тъкмо влизаме в града, и Бранди иска да слезе да се поразходи. Проблемът е, че се намираме в много престижен калифорнийски квартал. Горе на хълмовете над Санта Барбара. Ако се разхождаш тук, полицията или някакъв частен патрул те спира и иска да разбере кой си и „документите, моля“.
Ала Бранди отново получава спазми. Истерясалата принцеса премята крак над вратата и вече е излязла наполовина навън още преди Денвър Омлет да спре. Бранди иска капсулите „Тайлокс“, които е зарязала в апартамент 15-Г на хотел „Конгрес“.
— Не можеш да си красива — казва за хиляден път Бранди, — докато не се почувстваш красива.
Горе на хълма спираме до бордюра пред табела „ПРОДАВА СЕ“. Къщата, която ни гледа отвисоко, е голяма хасиенда, достатъчно испанска, че да ти се прииска да тропнеш едно фламенко на масата, да се залюлееш на полилей от ковано желязо, да нахлупиш сомбреро и да запашеш патрондаш през рамо.
— Ето — казва Денвър. — Направи се на красива и ще ти покажа как можем да гепим болкоуспокояващи от онези, дето ги дават само с рецепта.