Всичко това беше много Бонд, Джеймс Бонд. Много плащ и шпага. Много шпионин срещу шпионина. Плюс това добиваше страхотен тен. Плюс това данъчните му признаваха за разход таксата във фитнес залата и покупките на нови бански.
Минете към посредника в Санта Барбара, който пак и пак стискаше ръката ми и произнасяше името ми, Дейзи Сейнт Пейшънс — както когато искате да направите добро впечатление — но без да ме поглежда под воалите ми. Гледа Бранди и Денвър.
Просто съм очарована.
Къщата е тъкмо такава, каквато очаквате, като я гледате отвън. В трапезарията има голяма изподраскана дървена маса в мисионерски стил под полилей от ковано желязо, на който можеш да се люлееш. Масата е застлана с извезан със сребро испански шал с ресни.
Ние представляваме популярна личност от телевизията, която желае да остане анонимна, обяснява Денвър на посредника. Ние сме екип, търсещ вила за тази безименна знаменитост. Госпожица Александър е експерт по токсичността на продуктите, нали разбирате — смъртоносните изпарения и секреции, отделяни от къщите.
— Новите килими — казва Денвър — отделят отровен формалдехид до две години след като ги застелят.
— Това чувство ми е познато — казва Бранди.
* * *
Когато чаталът на Манъс не водеше мъже към тяхната гибел, той, облечен в костюм с жилетка, заставаше на свидетелското място в съда и обясняваше как подсъдимият се е приближил до него по зловещ, отявлено мастурбаторски начин и му е поискал цигара.
— Все едно, като ме погледне човек, ще му заприличам на пушач — казваше Манъс.
Не се знаеше срещу кой порок има повече възражения.
След Санта Барбара заминахме за Сан Франциско и продадохме фиата. Аз през цялото време пиша върху салфетки „Може би сестра ти е в следващия град. Тя може да е навсякъде“.
В хасиендата в Санта Барбара двете с Бранди намерихме „Бензедрин“, „Декседрин“, стари хапове „Куалуд“ и „Сома“ и капсули „Диалос“, които се оказаха за омекване на изпражненията. И крем „Солакин форте“, който се оказа избелващ.
В Сан Франциско продадохме фиата и известно количество дрога и си купихме голям червен „Справочник на лекаря“, за да не крадем безполезни хапчета за омекване на изпражненията и избелващи кремове. В Сан Франциско старците навсякъде продават огромни богаташки къщи, тъпкани с лекарства и хормони. Намерихме „Демерол“ и „Дарвоцет“. Не ситните-дребни дарвоцветчета N-50. Бранди се чувстваше красива, докато аз се опитвах да я натъпча със свръхдоза яки стомилиграмови хапове „Дарвоцет“.
След фиата наехме голям „Севил“ кабриолет. Помежду си се наричахме хлапетата Зин.
Аз бях Комп Зин[29].
Денвър беше Тор Зин[30].
Бранди — Стела Зин[31].
Точно в Сан Франциско започнах да подлагам Денвър на тайната терапия с хормони, за да го унищожа.
Детективската кариера на Манъс започна да запада — нормата му за арести падна до един дневно, после до един месечно, после до нула и пак нула. Проблемът беше в слънцето, в тена и във факта, че той остаряваше и беше известна примамка. Никой от по-възрастните мъже, които вече беше арестувал, не припарваше до него. По-младите просто го смятаха за стар.
И затова Манъс стана дързък. Банските му ставаха все по-малки и по-малки, което също не изглеждаше добре. Натискаха да го сменят с нов модел. Сега му се налагаше той да заговаря мъжете. Да говори. Да бъде забавен. Да работи сериозно върху запознанствата с мъже. Да си изгради личност — и все пак младежите — единствените, които не побягваха още щом го видят, продължаваха да отказват, когато им предлагаше да се поразходят сред дърветата и да свърнат в храсталака.
Дори и най-загорелите младежи, чиито очи шареха по всички останали, казваха: „Ъъ, не, благодаря“.
Или:
— В момента искам да остана насаме със себе си.
Или още по-зле:
— Раз карай се, дъртако, че ще извикам ченгетата.
* * *
След Сан Франциско, Сан Хосе и Сакраменто заминахме за Рино и Бранди превърна Денвър Омлет в Чейс Манхатън. Обикаляхме на зигзаг навсякъде, където според мен можехме да намерим дрога. Парите на Еви можеха да почакат.
Минете към Лас Вегас — Бранди превръща Чейс Манхатън в Еберхард Фабер. Разкарваме колата из търбуха на Лас Вегас. Целият този гърчещ се в спазми неон, червените бягащи светлинки в едната посока и белите в другата. Лас Вегас изглежда така, както си представяте, че изглежда раят нощем. Изобщо не вдигаме гюрука на колата — от две седмици я караме и нито веднъж не сме сложили гюрука.