Обикаляхме из търбуха на Лас Вегас — Бранди седеше отзад, наместила задник върху капака на багажника, облечена в тясна рокля металик без презрамки, розова като горящия център на светофар, с накичен с бижута корсет и подвижна дълга пелерина от копринена тафта с буфан ръкави.
Беше толкова хубава, че Лас Вегас с целия си ослепителен блясък беше само още един моден аксесоар, марка „Бранди Александър“.
Бранди вдига ръце, облечени в дълги розови оперни ръкавици, и надава вой. В момента изглежда и се чувства толкова добре. А подвижната дълга пелерина от копринена тафта с буфан ръкави се откача.
И отплува сред трафика на Лас Вегас.
— Завий по пресечката — пищи Бранди. — Сутринта трябва да върнем пелерината в „Бълокс“!
След като детективската кариера на Манъс започна да запада, се захванахме да тренираме във фитнес залата всеки ден, понякога по два пъти дневно. Аеробика, солариум, хранителен режим — цялата поредица от мъките на Исус на кръста. Той беше културист — ако това означава да пиеш шейховете си, заместващи храната, направо от миксера по шест пъти на ден над мивката. После започна да си поръчва по пощата бански костюми, каквито не можеха да се купят в страната — малки кесийки от микрофибър, нанизани на връв, които нахлузваше веднага щом се приберем вкъщи от фитнес залата, и почваше да върви подире ми и да ме пита дали според мен задникът му изглежда твърде плосък.
Ако бях гей, според мен трябва ли да си подстригва космите отдолу? Ако съм гей, дали ще реша, че изглежда твърде отчаян? Твърде надменен? Достатъчно голям ли е гръдният му кош? Може би твърде голям?
— Просто би ми било много гадно, ако мъжете ме мислят за голяма тъпа крава! — казваше Манъс.
Дали не изглежда, нали разбирам, твърде гей? Гейовете искали само нефеминизирани мъже.
— Не искам пичовете да виждат в мен само огромно пасивно дупе — казваше Манъс. — Не е като да вдигам краката и да се оставям всеки да ми го начука.
Манъс оставяше пръстени от избръснати косми и остатъци от бронзант в банята и очакваше аз да ги чистя.
Неизменно присъстваше подмолната идея да се върне на работа там, където по тебе стрелят — престъпници, които нямат какво да губят, ако те убият.
Сегиз-тогиз Манъс излавяше някой стар турист, намерил стъргалото в парка „Вашингтон“ по случайност, но през повечето дни началникът му непрекъснато му натякваше да започне да обучава някой по-млад за заместник.
Почти всеки ден Манъс измъкваше сребърна прашка в цвят металик на тигрови райета от оплетената топка в чекмеджето си за бельо. Натикваше гъза си в това маломерно нищо и се гледаше в огледалото странично, анфас, отзад, после разкъсваше банския и оставяше разтегнатата мъртва миниатюрна животинска щампа на леглото, за да я намеря аз. Мина през зеброви райета, тигрови райета, леопардови петна, после ягуар, пантера, пума, оцелот, и накрая времето му изтече.
— Това са ми спасителските бански, които ми носят късмет — казваше ми той. — Бъди честна.
И за това нещо аз непрекъснато си повтарях, че е любов.
Да бъда честна ли? Не знаех откъде се започва. Съвсем бях отвикнала.
След Лас Вегас наехме семейна каравана. Еберхард Фабер стана Хюлет Пакард. Бранди беше облечена с дълга бяла рокля от памучно пике с голи рамене и висока цепка на полата, съвсем неподходяща за целия щат Юта[32]. Спряхме и опитахме Великото солено езеро.
Струваше ни се, че трябва да направим точно това.
Постоянно пишех по пясъка, по праха по колата:
Може би сестра ти е в следващия град.
Пишех:
Ето, глътни още няколко викодинчета.
Когато Манъс престана да получава предложения за секс от мъже, той започна да си купува порно списания за хомосексуалисти и да ходи по гей клубове.
— Проучвания — обясняваше той.
— Ела с мен, ако искаш — предлагаше ми, — но не стой много близо. Не искам да изпратя погрешен сигнал.
След Юта Бранди превърна Хюлет Пакард в "Харпър Колинс"[33] в Бют. Там, в Монтана, наехме "Форд Проб" и Харпър караше, а мен ме натикаха на задната седалка. От време на време Харпър казваше:
— Пътуваме с близо двеста километра в час.
Двете с Бранди свивахме рамене.
Високите скорости като че не представляваха нищо в такова огромно място като Монтана.
Може би сестра ти дори не е в Съединените щати, написах с червило на огледалото в банята в един мотел в Грейт Фолс.
Така че за да запази Манъс работата си, ходехме по гей барове и аз седях сама и си повтарях, че при мъжете е по-различно — това с хубостта. Манъс флиртуваше, танцуваше и изпращаше питиета на всеки, в когото виждаше предизвикателство. Мяташе се на високото столче на бара до мен и ми прошепваше странично: