А Еви пак пита:
— Брат ти?
А аз броя — петък, четвъртък, сряда, вторник…
— Как така от обезобразен стана мъртъв? — пита Еви.
Прасетата се нижат страшно бързо и няма как арт директорът да ги напудри, за да не лъщят толкова. Да се чуди човек как поддържат кожата си толкова хубава. Дали сега фермерите не ползват крем против изгаряне, или какво? Била съм гладка като тях май преди месец. Сега в някои салони използват новите лазери, дори и с охлаждащия гел, така, сякаш те пърлят с горелка.
— Ало, момичето от космоса — подвиква ми Еви. — Обади се у дома.
Цялата кланица с прасетата е прекалено охладена, за да се разкарваш тук с рокля от неръждаема стомана. Мъже с бели престилки с А-образна кройка и ботуши с ниски токове започват да впръскват гореща пара там, където са били вътрешностите на прасето, и аз съм готова да се сменя с тях. Готова съм да се сменя дори с прасетата. А на Еви казвам:
— Полицията не повярва на историята с лака за коса. Бяха убедени, че баща ми е смлял лицето на Шейн. Или че мама е подхвърлила флакона в боклука. Нарекоха го „небрежност“.
Фотографът казва:
— Ами ако прегрупираме труповете и ги осветим отзад?
— Ефектът от пулсиращите светлини ще е твърде силен, много бързо вървят — обяснява арт директорът.
— Защо полицаите мислеха така? — пита Еви.
— Не проумявам — отвръщам. — Някой постоянно им се обаждаше анонимно.
Фотографът казва:
— Не можем ли да спрем веригата?
Арт директорът отговаря:
— Само ако успеем да възпрем хората да ядат месо.
Остават ни цели часове до истинската почивка и Еви казва:
— Някой е излъгал полицията?
Ония с прасетата ни оглеждат — някои от тях са големи сладури. Те се смеят и прокарват бързо длани нагоре-надолу по лъскавите черни маркучи. Плезят ни се. Флиртуват.
— После Шейн избяга — разказвам на Еви. — Много е просто. Преди две години някой се обади на нашите, че е починал.
Приближаваме се възможно най-много до върволицата от прасета, все още топли. Подът е много изкалян и Еви започва да ми разправя как имала идея за нова версия по „Пепеляшка“, но вместо да ушият рокля на момичето, птичките и зверчетата му правят пластична операция. Сините птици му правят лифтинг на лицето. Катеричките му слагат импланти. Змиите му правят липосукция. Освен това Пепеляшка започва като малко, самотно момченце.
— Брат ми получаваше толкова внимание — казвам на Еви. — Бас ловя, че сам е хвърлил лака за коса в огъня.
Глава двайсет и пета
Минете към онзи път, някъде никъде, когато двете с Бранди пазаруваме по главната в някакъв град в Айдахо с магазин от веригата „Сиърс“, закусвалня, продавница за престояли печива и агенция за недвижими имоти, а нашият господин Уайт Уестингхауз[35] е влязъл вътре да тормози някой посредник. Влизаме в магазин за рокли втора употреба. Той е до хлебарницата, в която продават стари печива, и Бранди разказва как баща й правел онзи номер с прасетата точно преди да ги закара на пазара. Разказва как ги хранел с десерти с изтекъл срок на годност, които купувал с камари от такива магазини. Слънчевите лъчи ни огряват през чистия въздух. Мечките и планините са на крачка от тук.
Бранди ме поглежда над закачалка с рокли втора ръка.
— Известна ли ти е тая измама с прасетата, сладката ми? — казва тя.
Той, баща й, правел номера с картофите и кюнците. Отваряш чувала и пъхаш кюнец вътре. Около него подреждаш едри картофи от тазгодишната реколта. Вътре в кюнеца слагаш лански омекнали, ожулени, нацепени и загнили картофи така, че да не се виждат през зеблото. Измъкваш кюнеца и зашиваш чувала плътно, така че вътре нищо да не мърда. Продаваш ги на пътя, децата ти помагат и макар и да ги даваш евтино, печелиш пари.
Този ден в Айдахо карахме форд. Кафяв и отвътре, и отвън.
Бранди разбутва закачалките, оглежда всички рокли подред и казва:
— Чувала ли си през целия си живот за нещо толкова непочтено?
Минете към Бранди и мен в магазин за дрехи втора употреба на същата тази главна улица, зад завесата, нагъчкани в пробна колкото телефонна кабина. По-голямата част от гъчкането се дължи на една бална рокля. За да се напъха в нея, Бранди се нуждае от моята помощ — рокля направо като за Грейс Кели, на която сякаш от горе до долу пише "Чарлс Джеймс"[36]. Пластинки, подплънки, целият онзи силно подчертаващ скелет, напъхан в кожа от бледорозова органза или леденосиньо кадифе.
Най-невероятните рокли, казва ми Бранди, конструираните бални тоалети, инженерно проектираните вечерни рокли с обръчите и корсетите без презрамки, вдигнати яки подкови и широки рамене, прищипнати талии, пищни набори и банели, никога не живеят дълго. Опънът, обтягането и набирането на сатена и крепдешина, които се опитват да овладеят теловете и банелите вътре, битката на плата с метала, цялото това напрежение ги разкъсва. С остаряването на външното — на плата, на видимото, с износването му, вътрешностите започват да се подават навън и да го разкъсват.