Принцеса Принцеса казва:
— За да се напъхам в тази рокля, ми трябват поне три дарвона.
Тя разтваря длан и аз изпълнявам рецептата.
Баща й, разказва Бранди, натривал говеждото с лед, за да го напои с вода, преди да го продаде. Натривал говеждото с фуражни смески, за да го натъпче с фураж.
— Не беше лош човек — казва тя. — Само дето малко прекаляваше със следването на правилата.
Не толкова правилата за честност и почтеност, допълва тя, колкото правилата за предпазване на семейството ти от бедност. И болести.
Понякога през нощта, разказва Бранди, баща й се промъквал в нейната стая, докато спяла.
Не искам да слушам това. Диетата на Бранди от „Провера“ и „Дарвон“ й оказва страничен ефект — емоционална булимия, и тя не може да опази нито една мръсна тайна. Приглаждам воалите над ушите си. Благодаря ви, че не споделихте с мен.
— През нощта понякога баща ми сядаше на леглото ми — казва тя — и ме събуждаше.
Нашият баща.
Балната рокля е възкресена в целия си блясък на раменете на Бранди, възвърната към живот, по-голяма от живота, приказка, която не би могъл да носиш никъде през последните петдесет години. Цип колкото гръбнака ми минава отстрани точно до подмишницата на Бранди. Банелите на корсета прищипват Бранди в кръста и тя експлодира отгоре им — гърдите й, голите й ръце и дългата й шия. Полата е пластове от бледожълта коприна и тюл. Златното везмо и перлената бродерия са толкова пищни, че всяко бижу би дошло в повече.
— Не рокля, ами дворец — казва Бранди, — но макар и да съм друсана, пак боли.
Краищата на теловете стърчат около шията, бодат в кръста. Острите ръбове и ъглите на банелите от пластмасова китова кост мушкат и режат. Коприната е гореща, тюлът — груб. Дори само дишането й кара блъскащите се стомана и целулоид, напъхани и скрити вътре — само фактът, че Бранди е жива, ги кара да хапят и дъвчат плата и кожата й.
Минете към нощите, когато бащата на Бранди казвал: Побързай. Облечи се. Събуди сестра си.
Мен.
Облечете си палтата и се качвайте в колата, казваше той.
И ние се качвахме далеч, след като ТВ каналите са изсвирили националния химн и са се изключили от ефир. Приключили излъчването за деня. На пътя нямаше нищо, освен нас — нашите в кабината, а ние двамата в каросерията — Бранди и сестра му, сгушени на ръждясалия под, а скърцането на ресорите и жуженето на мотора се забиват в нас. Дупките по платното карат тиквените ни главички да отскачат от пода. Притискаме здраво длани в лицата си, за, да не вдишваме стърготините и изсъхналия тор, които се вдигат наоколо. Стискаме клепачи, за да не влизат и в очите ни. Не знаехме къде отиваме, но се опитвахме да се досетим. Завой надясно, после наляво, после дълъг прав участък, който изминаваме не знам колко бързо, после пак завой надясно, от който се претъркаляме наляво. Незнайно колко време. Не можехме да заспим.
Роклята се разкъсва по тялото на Бранди, а тя не помръдва и казва:
— Знаеш ли, от шестнайсетгодишна се оправям горе-долу сама.
С всяко вдишване, макар тя да вдишва на малки глътки заради свръхдозата „Дарвон“, Бранди тръпне. Тя казва:
— На петнайсет години преживях злополука и в болницата полицията обвини баща ми, че ме малтретирал. Това се проточи. Не можех да им кажа нищо, защото нямах какво да им кажа.
Тя поема въздух и потръпва.
— Разговорите, съветите, терапията, това ужасно се проточи.
Фургонът забавяше ход и отскачаше от асфалта върху чакъл или кал, целият пикап подскачаше и изтрополяваше малко по-нататък, а после спираше.
Толкова бедни бяхме.
Все още легнал на пода във фургона, отлепяш длани от лицето и разбираш, че сме спрели. Прахът и торът се уталожваха. Бащата на Бранди отваряше фургона — и се оказваш на черен път до огромна назъбена стена от товарни вагони, наизлезли насам и натам извън релсите. Вагоните зееха потрошени. Преобърнати платформи, а товарите им от трупи или съчки — пръснати по земята. Изкорубени, пробити цистерни. Товарни вагони, все още натоварени с въглища и дърва, извлечени и струпани в черни или златни камари. Противният мирис на амоняк. Приятният аромат на кедър. Слънцето аха-аха ще се покаже над хоризонта и светлината идва към нас изпод земята.